— Бен, спал ли си със Сюзън? Извинявай, но…
— Да — каза той.
— Тогава ти ще трябва да забиеш кола — първо в Барлоу, после в нея. От цялата група единствено ти си лично засегнат. Ще играеш ролята на неин съпруг. И не се колебай нито за миг. Всъщност ти й носиш избавление.
— Добре — повтори Бен.
— И най-вече — Мат ги изгледа един по един — не бива да го поглеждате в очите! Сторите ли го, той ще ви овладее и ще ви застави да се нахвърлите върху другите, без да мислите за живота си. Спомнете си за Флойд Тибитс! Заради това ще е опасно да носите оръжие, макар че се налага. Джими, ти ще вземеш револвера и ще вървиш малко по-назад. Ако се наложи да преглеждаш Барлоу или Сюзън, дай го на Марк.
— Разбрано — кимна Джими.
— Не забравяйте да купите чесън. И рози, ако намерите. Работи ли още онова цветарско магазинче в Къмбърланд, Джими?
— „Северна красавица“ ли? Мисля, че да.
— По една бяла роза за всеки от вас. В косата или закачена на шията. И пак ще повторя — не го поглеждайте в очите! Мога да ви държа още дълго и да разправям хиляди подробности, но мисля, че трябва да тръгвате. Вече е десет часа, а отец Калахан може би почва да се колебае. Вървете, желая ви успех и ще се моля за вас. Не е малко за дърт атеист като мене. Но мисля, че вече не съм чак такъв атеист, както някога. Карлайл ли бе казал, че ако човек прогони Бога от сърцето си, тогава Сатаната трябва да заеме мястото Му?
Никой не отговори и Мат въздъхна.
— Джими, искам да огледам шията ти отблизо.
Джими пристъпи до леглото и вирна глава. Двете пробождания личаха ясно, но бяха хванали коричка и успешно заздравяваха.
— Усещаш ли болка? Сърбеж?
— Имал си невероятен късмет — сериозно каза Мат.
— Почвам да мисля, че „късмет“ е слаба дума. Мат се облегна на възглавницата. Лицето му беше изпито, с дълбоко хлътнали очи.
— Ако нямаш нищо против, бих помолил за хапчето, което отказа Бен.
— Ще предам на сестрата.
— Когато си тръгнете, ще поспя — каза Мат. — По-късно ще имаме още работа… но стига засега. — Той завъртя очи към Марк. — Вчера си извършил подвиг, момко. Безразсъден, необмислен, но все пак подвиг.
— Само че тя плати за него — тихо каза Марк и преплете пръсти пред гърдите си. Ръцете му трепереха.
— Да, и може би пак ще се наложи да плащате. Поотделно или заедно. Не го подценявайте! А сега, ако не възразявате, чувствам се много уморен. Четох почти цяла нощ. Обадете ми се веднага щом свършите.
Излязоха. В коридора Бен погледна Джими и запита:
— Не ти ли напомня някого?
— Да — каза Джими. — Ван Хелсинг от „Дракула“.
7.
Около десет и четвърт Ева Милър слезе в мазето да вземе два буркана домашна сланина. Щеше да ги занесе на мисис Нортън, която според Мейбъл Уъртс била на легло. Почти целия септември бе прекарала сред кухненските изпарения, заета да осъществява безбройните операции по консервирането, да вари зеленчуци, да ги подрежда, да залива с парафин капаците на бурканите с домашно сладко. Сега имаше над двеста буркана, подредени в спретнатото мазе с чисто преметен глинен под. Консервирането бе една от големите й страсти. По-късно, когато зимата изместеше есента и наближаха новогодишните празници, щеше да се захване с надениците.
Миризмата я изненада още щом отвори вратата на мазето.
— Я, да му се не види — едва чуто промърмори тя и гнусливо запристъпва надолу, сякаш нагазваше в мръсна вода.
Съпругът й сам бе изкопал мазето и бе облицовал стените с камъни, за да е по-хладно. От време на време се случваше някой мускусен плъх или мармот да си потърси място за умиране в широките фуги. Навярно и сега бе станало така, макар че Ева не помнеше друг път да е воняло чак толкова зле.
Стъпи на глинения под и закрачи покрай стените, присвивайки очи, за да различи пътя си в светлината на двете слаби електрически крушки. Петдесет вата не стигат, реши тя, трябва да ги сменя със седемдесет и пет. Взе бурканите, върху чиито етикетчета грижливо бе изписала със синьо мастило „СЛАНИНА“ (над сланината имаше резенчета люта чушка) и продължи проверката си, като дори се пъхна в теснотията зад огромната пещ на парното. Нищо.
Върна се при стълбата и се огледа навъсена, с ръце на бедрата. Широкото мазе изглеждаше много по-спретнато, откакто преди две години бе наела чрез Лари Крокет двама работници да построят барака за инструменти зад пансиона. Оставаше пещта, напомняща с безбройните си тръби импресионистична скулптура на богинята Кали; капаците за прозорци, които скоро трябваше да се монтират горе — наближаваха студовете, а отоплението все поскъпваше; билярдната маса на Ралф, покрита с мушама. Всяка пролет Ева чистеше сукното на билярда с прахосмукачка, макар че никой не играеше тук откакто Ралф почина през 1959 година. Почти всичко друго беше изнесено. Край стената имаше кашон с книжки, които бе събрала за болницата в Къмбърланд, лопата за сняг със счупена дръжка, таблото за инструменти на Ралф и сандък със стари, навярно отдавна мухлясали завеси.