И все пак отнякъде вонеше.
Погледът й падна върху ниската вратичка на картофохранилището, но реши, че днес няма да влиза в него. Пък и там стените бяха бетонни. Едва ли би могло да се вмъкне животинче. И все пак…
— Ед? — внезапно подвикна тя, без сама да знае защо.
Побиха я тръпки, като чу безжизнения си глас. Звукът заглъхна из сумрачното мазе. Защо бе изрекла това име? Какво, за Бога, можеше да дири Ед Крейг там долу, макар че наистина имаше къде да се скрие. Може би пиеше тайно? Глупости. В целия град едва ли съществуваше по-потискащо място за пиене от нейното мазе. Най-вероятно се бе запилял из гората с непрокопсания си приятел Върджил Ратбун. Сигурно бяха отмъкнали отнякъде едно-две шишета и сега бързаха да ги пресушат.
Но въпреки всичко, тя постоя още малко и продължи да се оглежда. Вонеше ужасно, просто ужасно. Дано да не се наложеше да дезинфекцира.
Хвърли един последен поглед към картофохранилището и се изкачи нагоре.
8.
Отец Калахан ги изслуша един по един и когато приключиха, минаваше единайсет и половина. Седяха в широкия прохладен хол на жилището му, а слънчевите лъчи се лееха през широките прозорци на плътни, едва ли не осезаеми потоци. Гледайки ленивия танц на прашинките в тях, Калахан си припомни една отдавна видяна карикатура. Чистачка с метла в ръката гледа смаяно пода — измела е половината си сянка. В момента изпитваше нещо подобно. За втори път през последното денонощие се сблъскваше с абсолютно невъзможното… само че сега то бе потвърдено от един писател, едно явно уравновесено момче и един уважаван доктор. И все пак невъзможното си оставаше невъзможно. Човек не може да измете собствената си сянка. Само че… ето, фактите говореха друго.
— Сигурно щях да го приема по-лесно, ако бяхте уредили гръмотевична буря и спиране на тока — каза той.
— Всичко е истина — рече Джими и неволно опипа шията си. — Уверявам ви.
Отец Калахан стана и извади от чантата на Джими две бухалки за бейзбол с изострени краища. Повъртя едната в ръце и каза:
— Ще стане за миг, госпожо. Изобщо няма да боли.
Никой не се засмя.
Калахан върна коловете на място, пристъпи до прозореца и се загледа към Джойнтнър Авеню.
— И тримата сте много убедителни — каза той. — Навярно трябва да добавя още една малка подробност, която все още не знаете. — Обърна се и ги огледа. — Във витрината на мебелния магазин „Барлоу и Стрейкър“ е поставена табела. Тя гласи: „Затворено за неопределено време“. Тази сутрин точно в девет отскочих лично дотам, за да обсъдя със загадъчния мистър Стрейкър твърденията на мистър Бърк. Но вратите се оказаха заключени — и предната, и задната.
— Трябва да признаете, че това съвпада с разказа на Марк. — подхвърли Бен.
— Може би. А може и да е просто съвпадение. Позволете да ви запитам пак: сигурни ли сте, че желаете да замесите католическата църква в тази история?
— Да — каза Бен. — Но ако се наложи, ще действаме и без вас. Бих тръгнал дори сам.
— Няма да се наложи. — Отец Калахан пристъпи към вратата. — Последвайте ме в църквата, господа. Ще ви изповядам.
9.
Бен неловко коленичи в прашния сумрак на изповедалната кабинка. Из главата му се въртяха неясни, полуоформени мисли. Сред тях една след друга просветваха и гаснеха сюрреалистични картини: Сюзън в парка; мисис Глик отстъпва от импровизирания кръст и сгърчената й уста зее като жива рана; облеченият като плашило Флойд Тибитс излиза от колата и се хвърля напред със стиснати юмруци; Марк Петри наднича в колата на Сюзън. За пръв и последен път му се мярна възможността всичко да се окаже сън и изтощеното му съзнание отчаяно прегърна тая надежда.
Зърна в ъгъла на кабинката някакъв дребен предмет и любопитно посегна натам. Находката се оказа празна кутийка от ментови бонбони, навярно изпаднала от джоба на някое хлапе. Неоспорима частица от реалността. Усещаше картона между пръстите си — истински, осезаем. И целия този кошмар бе реалност.
Капакът на малкото прозорче в преградата се плъзна настрани. Бен надникна, но не различи нищо от другата страна. Отворът беше гъсто замрежен.
— Какво трябва да направя? — запита той невидимия събеседник.
— Кажи: „Благослови ме, отче, защото съгреших.“