Направиха завой и за момент къщата изчезна зад дърветата. После гората оредя и Коди свърна по алеята. Черният пакард стоеше пред гаража и когато изключи двигателя, Джими измъкна изпод сакото си револвера на Маккаслън.
Калахан незабавно усети как го обгръща мрачната атмосфера на това място. Той извади от джоба си разпятие — подарък от майка му — и го закачи на гърдите си до онова, което вече носеше. Сред голите есенни клони не се мяркаше нито една птица. Високата проскубана трева изглеждаше далеч по-крехка и съсухрена, отколкото се полагаше за сезона; самата земя бе сива и изтощена.
Дъсчените стъпала към верандата бяха изкорубени, а светлото петно на една от колоните пред вратата издаваше къде е висяла доскоро табела, забраняваща влизането. Под ръждивото старо резе лъщеше чисто нов месингов катинар.
— Може би през прозореца, като Марк… — колебливо предложи Джими.
— Не — каза Бен. — През предната врата. Ще я изкъртим, ако трябва.
— Мисля, че няма да се наложи — изрече Калахан с нов, съвсем непознат глас.
Когато излязоха от колата, той ги поведе напред, без да си дава време за размисъл. С всяка крачка към вратата в гърдите му се разгаряше страст — някогашната младежка страст, която бе смятал за безвъзвратно загубена. Къщата сякаш се надвесваше над тях, излъчвайки струйки зло от всяка пукнатина на олющената боя по стените. Ала свещеникът не се поколеба. Изчезнала бе самата мисъл за отстъпление. В последните мигове той вече не водеше спътниците си, а сам крачеше напред, тласкан от непреодолима сила.
— В името на Бог-Отец! — изкрещя той и грубата повелителна мощ на гласа му застави другите да се скупчат по-плътно до него. — Заповядвам на злото да напусне тази къща! Изчезвайте, духове!
И сякаш не по своя воля, той стовари разпятието върху вратата.
Блесна ослепителна светлина — по-късно и четиримата потвърдиха това — лъхна ги острият мирис на озон и се раздаде пукот, като че дъските крещяха от болка. Полукръглото прозорче над вратата внезапно избухна навън и в същия миг широкият панорамен прозорец отляво избълва стъклата си в буренясалата градина. Джими нададе вик. Новият катинар се търкулна по дъските пред нозете им, разтопен и почти неузнаваем. Марк се наведе да го пипне и изохка.
— Нажежен е.
Разтрепераният Калахан отстъпи назад. Огледа кръста в ръката си.
— Това безспорно е най-изумителното събитие в живота ми — промълви той.
Погледна нагоре, сякаш очакваше да види там Божия образ, ала небето безразлично погълна взора му.
Бей тласна вратата навътре и тя се отвори с лекота. Въпреки това той изчака Калахан да влезе пръв. Когато се озоваха в коридора, свещеникът въпросително погледна Марк.
— В мазето — каза момчето. — Минава се през кухнята. Стрейкър е горе. Само че… — Марк помълча и смръщи вежди. — Нещо се е променило. Не знам какво. Нещо не е както преди.
Най-напред се изкачиха горе и макар че не вървеше начело, Бен усети как с приближаването към вратата в дъното го полазват тръпките на отколешен страх. Тук, почти месец след завръщането си в Сейлъм’с Лот, щеше отново да надникне в прокълнатата стая. Когато Калахан блъсна вратата, Бен вдигна очи нагоре… и преди да се удържи, викът вече издуваше гърлото му до пръсване. Писклив, истеричен, почти женски вик.
Но увисналото под гредата тяло не бе нито на Хъбърт Марстьн, нито на неговия призрак.
Беше Стрейкър, закачен като свиня в кланица — с главата надолу и с жестоко разкъсано гърло. Изцъклените му очи гледаха към тях, през тях, край тях.
В тялото му нямаше и капчица кръв.
12.
— Мили Боже — прошепна отец Калахан. — Мили Боже.
Бавно пристъпиха в стаята — първо Калахан и Коди, малко след тях влязоха Бен и Марк, притиснали рамо до рамо.
Някой бе впримчил краката на Стрейкър, сетне бе изтеглил тялото нагоре, за да го върже за гредата. Нейде дълбоко в мозъка на Бен потрепна мисълта, че само човек с огромна сила би могъл да издърпа тежкия труп толкова високо — провисналите ръце на Стрейкър не достигаха до пода.
Джими докосна челото на мъртвеца, после посегна към китката му.
— Мъртъв е от около осемнайсет часа — каза той. Потръпна и пусна студената ръка. — Боже мой, такъв ужасен край… Не мога да си представя. Кой… защо…
— Барлоу го е направил — каза Марк. Гледаше трупа и очите му не трепваха.
— И Стрейкър се оказа прецакан — промърмори Джими. — Няма вечен живот за него. Но защо по този начин, с главата надолу?
— Старо като света — поясни отец Калахан. — Трупът на враг или предател се обесва с главата надолу — към земята, а не към небето. Свети Павел е бил разпнат по този начин — на Х-образен кръст, с натрошени крака.