Когато заговори, Бен имаше чувството, че всяка, дума оставя в гърлото му иривкус на древен прах.
— Той продължава да ги залъгва. Хитрините му са безброй. Да вървим.
Поведе ги обратно по коридора, спусна се по стълбата и влезе в кухнята. Сетне пак отстъпи водачеството на отец Калахан. За момент четиримата се спогледаха, след това обърнаха очи към вратата, която водеше надолу. Трябваше да слизат натам и да получат отговор на съдбовния си въпрос, също както преди двайсет и пет години Бен се бе изкачи нагоре.
13.
Когато свещеникът отвори вратата, в ноздрите на Марк нахлу смрад на прогнило и гранясало — ала и мирисът вече не беше същият. Не тъй силен както преди. Не тъй злокобен.
Свещеникът закрачи надолу по стъпалата. Марк трябваше да напрегне цялата си воля, за да го последва към бездната на мъртвите.
Джими щракна фенерчето, което бе извадил от чантата си. Лъчът освети пода, плъзна по отсрещната стена и се върна обратно. Задържа се за миг върху голям продълговат сандък, след това прескочи към някаква вехта маса.
— Там — каза Джими. — Гледайте.
Сред мрака и мръсотията блестеше новичък плик от луксозен жълт пергамент.
— Това е клопка — възкликна отец Калахан. — Не го докосвайте.
— Не — обади се Марк. Изпитваше едновременно облекчение и разочарование. — Няма го. Отишъл си е. Това е за нас. Сигурно е пълно със злобни нападки.
Бен пристъпи напред и взе плика. Огледа го от едната страна, после от другата — в лъча на фенерчето Марк забеляза, че ръцете му треперят — и накрая го отвори.
Вътре имаше лист луксозна пергаментова хартия, явно в комплект с плика. Всички приведоха глави над него и Джими освети с фенерчето послание, изписано нагъсто с елегантен и тъпичък като паяжина почерк. Зачетоха го заедно, само Марк малко изоставаше.
4 октомври
Скъпи млади приятели,
Колко мило от ваша страна, че наминахте!
Открай време обичам дружеската компания; тя винаги е била една от най-големите радости в моя дълъг и нерядко самотен живот. Ако бяхте дошли привечер, с искрено удоволствие щях да ви посрещна лично. Но тъй като подозирам, че може да изберете за посещението си дневните часове, сметнах за по-благоразумно да отсъствам.
Оставих ви малък залог за дълбоките си чувства към вас; един от вашата група ще открие близко и скъпо същество на мястото, където прекарвах дните си, докато реших да си потърся по-подходяща квартира. Тя е много красива, мистър Миърс… просто да я схруска човек, ако ми позволите тази малка задявка. Вече не ми е необходима, оставям ви я, за да… как беше по вашему?… да се позагреете преди решаващия мач. Или за предястие, ако предпочитате. Да видим доколко ще ви изостри апетита за основното ястие, нали така?
Достойни младежо Марк Петри, вие коварно ми отнехте най-верния и способен слуга, който някога съм имал. По косвен път ме заставихте да взема участие в неговата гибел; подлъгахте ме чрез собствения ми апетит. Не се съмнявам, че ударът е нанесен вероломно, в гръб. Срещата с вас ще ми достави огромно удоволствие. Но най-напред мисля да се заема с родителите ви. Довечера… или утре вечер… или по-късно. А после ще дойде и ваш ред. Но в моята църква ще влезете само като момченцата от някогашните църковни хорове — кастриран.
И вие, отче Калахан… уговориха ли ви да дойдете? Така си и мислех. Наблюдавам ви още от пристигането си в Джирусълъм’с Лот… както добрият шахматист проучва фигурите на противника, не съм ли прав? Ала католическата църква не е най-старият ми противник! Аз вече бях стар, когато тя бе млада, когато поклонниците й се криеха в римските катакомби и за да се разпознават, рисуваха по гърдите си риби. Аз бях могъщ в ранните и най-слаби дни на това сборище от хлебоядци и винопийци, които се прекланят пред спасителя на овцете. Ритуалите ми бяха прастари още преди да възникнат тайнствата на вашата църква. И все пак не ви подценявам. Мъдър съм не само по отношение на злото, но и спрямо доброто. Повярвайте, дългият опит не ме е направил безгрижен.
И ще ви победя. Как! — ще запитате вие. Та нима Калахан не носи символа на Бялото? Не е ли свободен да броди, където пожелае, както денем, така и нощем? И нима не съществуват християнски и езически амулети, за които го е осведомил добрият стар приятел Матю Бърк? Да, да и да. Но аз съм живял по-дълго от вас. Аз съм изкусен. Не съм змията, а бащата на змиите.
Не е достатъчно, ще кажете вие. Прави сте. В крайна сметка, „отче“ Калахан, вие сам ще се погубите. Вашата вяра в Бялото е слаба и мекушава. Вашите приказки за обич са проста самонадеяност. Умеете да говорите достоверно само за бутилката.