Мистър и мисис Петри са в кухнята си — вечерят сандвичи и се мъчат да разгадаят вестта, която токущо са получили по телефона от местния католически свещеник отец Калахан: Синът ви е при мен. Добре е. Скоро ще го доведа. Довиждане. Отначало са искали да позвънят на тукашния полицай Паркинс Джилеспи, но след това са решили да поизчакат още малко. От известно време са усетили някаква промяна в сина си, когото майка му винаги нарича „дълбока вода“. Ала над главите им неусетно са се прокраднали призраците на Ралфи и Дани Глик.
В стаичката зад магазина си Милт Кросън вечеря хляб и мляко. Проклетият апетит съвсем го е зарязал, откакто жена му почина през шейсет и осма. Делбърт Марки, собственикът на прословутата кръчма, методично унищожава пет кюфтета, които собственоръчно си е изпекъл на скарата. Яде ги с горчица и купища суров лук, а после цяла вечер ще се оплаква на всеки срещнат, че гадните киселини в стомаха ще го съсипят. Рода Кърлис, икономката на отец Калахан, не вечеря. Тревожи се за отеца, който е хукнал да скитосва нейде по пътищата. Хариет Дърхам е сервирала на семейството си свински котлети. Карл Смит, вдовец от 1957 година, се задоволява с един варен картоф и бутилка минерална вода. Семейството на Дерек Бодин се кани да похапне шунка с брюкселско зеле. Гъххх, възкликва низвергнатият побойник Ричи Бодин. Брюкселско зеле. Да си го изядеш, че ще ти съдера задника, заявява Дерек. И той ненавижда брюкселското зеле.
Реджи и Бони Сойър имат на масата печено говеждо, замразена млечна царевица, пържени картофи и за десерт шоколадов пудинг с глазура. Все любимите ястия на Реджи. Синините на Бони още не са избледнели и тя сервира вечерята мълчаливо, с наведена глава. Реджи яде сериозно, съсредоточено, унищожавайки заедно с ястията и три бутилки „Будвайзер“. Бони се храни права. Засега болката не й позволява да сяда. Няма апетит, но дъвче насила, иначе Реджи ще забележи и ще каже нещо. След побоя онази вечер, той изхвърли всичките й хапчета в тоалетната и я изнасили. И оттогава насам я изнасилва всяка нощ.
Към седем без петнайсет почти навсякъде вечерята е привършила, мъжете са изпушили по една лула или цигара, масите са разтребени. Чиниите се мият, изплакват и подреждат на лавиците. Децата навличат пижами и отиват в другата стая да гледат телевизия, докато стане време за лягане.
Рой Макдугъл, който е забравил на печката тиган с телешки пържоли, ругае и захвърля на боклука овъгленото месо заедно с тигана. Намята дънковото яке и се отправя към кръчмата на Дел, оставяйки оная некадърна свиня Санди да дреме в спалнята. Хлапето умряло, жената мързелива, вечерята отишла по дяволите. Крайно време е да се накърка. А може би просто да си вдигне партакешите и да зареже това келяво градче.
В малко апартаментче на задънената улица Тагарт Стрийт, която започва от Джойнтнър Авеню и опира в гърба на Общинската управа, Джо Крейн получава от боговете неочакван и ехиден дар. Тъкмо е изпразнил паничка пшеничена каша и сяда да гледа телевизия, когато внезапна остра болка парализира лявата страна на гърдите и лявата му ръка. През ума му прелита: Какво е това? Машинката ли сдаде багажа? И се оказва съвършено прав. Той се изправя и успява да измине половината път до телефона, преди болката да избухне и да го повали на място като биче под чука на касапина. Малкият цветен телевизор продължава да бръщолеви и съседите ще открият трупа едва след двайсет и четири часа. Починал е в 18:51 и това е единствената естествена, смърт в Джирусълъм’с Лот на 6 октомври.
Около седем вечерта небесното пъстроцветие се е смалило до мъждива оранжева ивица по западния хоризонт, сякаш нейде отвъд пределите на света са накладени пещи. На изток вече изгряват звездите. Те блестят с хладна, диамантена жестокост. През този сезон в тях няма нито милост, нито утеха за влюбени души. Прекрасните им лъчи се плъзгат безразлично над света.
За децата е дошло време да си лягат. Да бъдат положени в легла и люлки от родители, които се усмихват на жалните молби да постоят още малко, да не гасят лампите. Големите снизходително отварят вратите на гардеробите, за да покажат, че вътре няма нищо страшно.
А наоколо зверствата на нощта разперват мрачните си криле. Дошло е времето на вампирите.