17.
Мат се бе унесъл в неспокойна дрямка и при влизането на Бен и Джими се събуди почти незабавно, стискайки още по-здраво разпятието в десницата си.
Погледът му срещна очите на Джими, прескочи към лицето на Бен… и се задържа.
— Какво е станало?
Джими разказа накратко. Бен мълчеше.
— А тялото?
— Аз и Калахан я положихме по очи в един сандък, който намерихме в мазето, може би същият, с който е пристигнал Барлоу. Преди по-малко от час го хвърлихме в Роял ривър. Бяхме наслагали вътре камъни. До реката пътувахме с колата на Стрейкър. Ако някой я е видял край моста, подозренията ще паднат върху него.
— Добре сте сторили. Къде е Калахан? Ами момчето?
— Отскочиха до къщата на Марк. Родителите му трябва да узнаят всичко. Заплахите на Барлоу са отправени най-вече към тях.
— Ще повярват ли?
— Ако не повярват, Марк ще помоли баща си да ти се обади.
Мат кимна. Изглеждаше безкрайно уморен.
— Бен — каза той. — Ела тук. Седни на леглото.
Бен покорно пристъпи напред. Лицето му беше замаяно и безизразно. Седна и кротко скръсти ръце в скута си. Очите му приличаха на дупчици, прогорени с цигара.
— Няма утеха за тебе — каза Мат. Посегна и хвана ръката му. Бен не се отдръпна. — Няма значение. Времето ще те утеши. Сега тя е намерила покой.
— Той ни направи на глупаци — глухо промълви Бен. — Подигра се на всеки поотделно. Джими, дай му писмото.
Джими подаде плика на Мат. Учителят измъкна плътния пергаментов лист и внимателно изчете посланието, като го държеше на сантиметри от носа си. Устните му леко помръдваха. Накрая остави писмото и каза:
— Да. Той е. Себелюбието му е далеч по-грамадно, отколкото предполагах. Изтръпвам, като си помисля.
— Изоставил я е, за да се пошегува — добави Бен все тъй глухо. — Той се е измъкнал много по-рано. Борбата срещу него е като бой с вятъра. Сигурно ни смята за буболечки. Дребни буболечки, търчащи насам-натам за негова забава.
Джими отвори уста да каже нещо, но Мат леко поклати глава.
— Далеч си от истината — възрази той. — Ако е могъл да вземе Сюзън, щеше да го стори. Не би пожертвал своите Неживи заради някаква жалка шега, та те все още са толкова малко! Размисли само за миг, Бен, размисли какво му причинихте. Убихте домашното му куче Стрейкър. Както сам признава, дори сте го принудили да вземе участие в убийството, тласкан от неутолимия си апетит! Какъв ужас е било за него да се събуди от мъртвешкия си сън и да открие, че едно малко момче е погубило с голи ръце онова страховито изчадие.
С мъчително усилие той се надигна и седна. Бен бе извил глава към него и слушаше — първата проява на интерес, откакто другите го бяха заварили в задния двор след излизането си от къщата.
— А може би не това е най-важната победа — замислено продължаваше Мат. — Вие сте го прокудили от къщата, от дома, който сам си е избрал. Калахан е пречистил мазето със светена вода и е запечатал вратите с нафора. Ако се върне там, Барлоу ще умре… и знае това.
— Каква полза? — каза Бен. — Той избяга.
— Той избяга — тихичко повтори Мат. — И къде е спал днес? В багажника на изоставена кола? В мазето на някоя от жертвите си? Може би в подземието на старата методистка църква в Блатата, която изгоря през петдесет и първа? Където и да е било, мислиш ли, че се е чувствал в безопасност, мислиш ли, че му е било приятно?
Бен не отговори.
— Утре ще започнете лова — каза Мат и здраво стисна ръцете на Бен. — Ще търсите не само Барлоу, но и всичките дребни риби… а след днешната нощ ще има много дребни риби. За техния глад няма засищане. Готови са да ядат до премала. Нощите са негови, ала денем вие ще го преследвате безмилостно, докато се уплаши и избяга или докато го извлечете, пищящ и пронизан, под слънчевите лъчи!
Бен постепенно бе надигнал глава. Лицето му бе придобило израз на едва ли не зловещо оживление. При последните думи по устните му плъзна лека усмивка.
— Да, така е добре — прошепна той. — Само че не утре, а още тази нощ. Незабавно…
Мат стрелна ръка напред и пръстите му се впиха в рамото на Бен с неподозирано силна, жилеста хватка.
— Не тази нощ. Нощта ще прекараме заедно — ти, аз, Джими, отец Калахан, Марк и родителите му. Сега той знае… и се страхува. Само безумец или светец би дръзнал да срещне Барлоу, когато е буден и черпи сили от своята майка — нощта. А ние не сме нито светци, нито безумци. — Той притвори очи и тихо добави: — Мисля, че почвам да го опознавам. Търкалям се в това болнично легло и се правя на Майкрофт Холмс, опитвайки да предугадя ходовете му, като се поставям на негово място. Той е живял с векове и е постигнал съвършенство. Но от писмото му личи, че е егоцентрик. Защо не? Себелюбието му е расло като бисер, слой подир слой, додето се е превърнало в грамадно, отровно чудовище. Той цял е натъпкан с гордост. Даже с тщеславие. И жаждата му за мъст трябва да е неимоверна — чувство, което вдъхва страх, но може и да бъде обърнато срещу самия него. — Мат отвори очи и настоятелно огледа събеседниците си. После повдигна кръста. — Това ще спре него, но едва ли ще му попречи да използва някого, както вече стори с Флойд Тибитс. Мисля, че тази нощ ще се опита да премахне някои от нас… или всички заедно. — Той обърна глава към Джими. — Мисля, че е било голяма грешка да отпращате момчето и отец Калахан. Можехме да се обадим на родителите оттук и да ги повикаме, без да знаят защо. Сега сме разделени… и особено се тревожа за Марк. Джими, най-добре ще е да им позвъниш… още сега.