— Осъзнавам го. Налагаше се. Мистър Петри, защо просто не се обадите в болницата на Мат Бърк…
— О, не се съмнявам, че вашите съучастници ще ви подкрепят — каза Петри и по устните му продължаваше да играе лека, подлудяващо спокойна усмивка. — Тъкмо това е най-интересното в цялата тази лудост. Мога ли да видя писмото, което ви е оставил въпросният Барлоу?
Калахан мислено се изруга.
— То е у доктор Коди. — Той помълча и добави: — Повярвайте, трябва час no-скоро да потеглим към болницата в Къмбърланд. Ако поговорите с…
Петри поклати глава.
— Нека първо обсъдим нещата още малко. Както вече казах, уверен съм, че разполагате с надеждни свидетели. Доктор Коди е наш семеен лекар и всички го обичаме. Доколкото знам, Матю Бърк също има безупречна репутация… поне като учител.
— Обаче? — запита Калахан.
— Отче Калахан, позволете да ви задам въпрос. Ще повярвате ли, ако дузина благонадеждни свидетели ви съобщят, че днес по пладне през парка е минал грамаден бръмбар, който пее „Мила моя Аделин“ и развява националното знаме?
— Ако съм сигурен, че свидетелите са благонадеждни и не се шегуват, бих бил склонен да повярвам.
Все тъй усмихнат, Петри каза:
— Това е разликата между нас двамата.
— Не допускате чуждо мнение — каза Калахан.
— Не, просто си имам свое.
— Все същото. Как мислите, дали в застрахователната ви компания одобряват служители, които взимат решения не според фактите, а според личните си убеждения? Това не е логика, Петри, това е най-обикновена слепота.
Петри се изправи и усмивката му изчезна.
— Едно ще призная, че разказът ви звучи тревожно. Замесили сте сина ми в нещо безумно, може би опасно. Голям късмет ще имате, ако не се озовете на съдебната скамейка. Ще се обадя на вашите хора. А след това смятам, че ще е най-добре да отидем в болницата при мистър Бърк и да обсъдим по-задълбочено цялата история.
— Колко мило, че нарушавате принципите си — сухо подметна Калахан.
Петри мина в хола и вдигна телефонната слушалка. Не чу сигнал; по жицата тегнеше безмълвие. Леко намръщен, той почука по вилката. Нищо. Остави слушалката и се върна в кухнята.
— Изглежда, че телефонът е повреден.
Видя как синът му и Калахан веднага си размениха погледи, изпълнени със страх и разбиране. Това го раздразни.
— Уверявам ви — изрече той малко no-рязко, отколкото искаше, — че телефонните линии в Джирусълъм’с Лот преспокойно се прекъсват и без помощта на вампири.
Лампите изгаснаха.
19.
Джими нахълта в стаята на Мат.
— Връзката с Петри е прекъсната. Мисля, че Барлоу е там. Дявол да го вземе, бяхме толкова глупави…
Бен скочи от леглото. Лицето на Мат повехна и се сбръчка.
— Виждате ли как действа? — избъбри той. — Гладко, като по часовник. Ех, ако имахме само още час светлина, можехме… Но стореното си е сторено.
— Трябва да идем там — каза Джими.
— Не! Не бива! Така само ще погубите себе си и мене.
— Но те…
— Те са сами! Онова, което става — или вече е станало — ще приключи, преди да се доберете дотам!
Двамата нерешително стояха до вратата.
Мат се напрегна, събра сили и заговори спокойно, но твърдо:
— Самолюбието му е безмерно, гордостта също. Това са недостатъци, които можем да обърнем в наша полза. Но хитростта му също е безмерна и трябва да я уважаваме, да се съобразяваме с нея. Показахте ми неговото писмо — той говори за шах. Не се съмнявам, че е блестящ шахматист. Не осъзнавате ли, че би могъл да си свърши работата в онази къща и без да прекъсва телефона? Направил го е, защото иска да знаете, че една от белите фигури е под удар! Той разбира от съотношение на силите, разбира, че противник се побеждава по-лесно, когато силите му са разпокъсани и объркани. Сами му отстъпихте първия ход, защото забравихте това и разделихте групата на две. Ако хукнете презглава към дома на Петри, групата ще се раздели на три. Аз съм самотен и прикован към леглото — лесна плячка въпреки кръстовете, книгите и заклинанията. Стига му само да прати насам някой от почти Неживите, въоръжен с пистолет или нож. И ще останете само вие двамата с Бен, хукнали слепешком през мрака към собствената си гибел. После Сейлъм’с Лот е в ръцете му. Не разбирате ли?
Бен се опомни пръв.
— Да — каза той.
Мат се отпусна на възглавницата.
— Не го казвам от страх за живота си, Бен. Повярвай ми. Дори не е заради вас. Страхувам се за града. Каквото и да се случи, някой трябва да оцелее до утре, за да го спре.
— Да. Няма да му се дам, докато не отмъстя за Сюзън.
Настана мълчание. След малко Джими Коди наруши тишината.
— Може и да се отърват въпреки всичко — замислено каза той. — Мисля, че Барлоу подценява Калахан и да пукна, ако не е подценил момчето. Това хлапе е голяма работа.