— Да се надяваме — каза Мат и затвори очи.
Седнаха и зачакаха.
20.
Отец Доналд Калахан стоеше в единия край на просторната кухня, вдигнал високо майчиния си кръст, от който се разливаше призрачно сияние. Барлоу стоеше в другия край, до мивката; с едната си ръка държеше ръцете на Марк зад гърба, другата бе преметната през шията на момчето. На пода между тях Хенри и Джун Петри лежаха неподвижно сред късчетата натрошено стъкло, пръснати навсякъде при нахълтването на Барлоу.
Калахан беше зашеметен. Всичко бе станало толкова бързо, че още не можеше да го осъзнае. Само преди миг обсъждаше въпроса разумно (макар и безплодно) с Петри под рязката, скептична светлина на кухненските лампи. В следващата секунда се бе озовал насред същото безумие, което бащата на Марк отричаше тъй спокойно и самоуверено.
Съзнанието му се помъчи да възстанови събитията. Петри се бе върнал да съобщи, че телефонът не работи. След миг лампите бяха изгаснали. Джун Петри бе изпищяла. Някъде се бе прекатурил стол. Няколко секунди четиримата се бяха лутали в настъпилия мрак, крещейки един на друг. После прозорецът над мивката бе избухнал навътре, обсипвайки с натрошени стъкла кухненската маса и линолеума на пода. Всичко бе станало за не повече от трийсет секунди.
Сетне в кухнята бе нахълтала сянка и Калахан се бе изтръгнал от вцепенението. Той сграбчи разпятието на гърдите си и още щом пръстите му докоснаха кръста, наоколо се разля неземна светлина.
Видя как Марк се мъчи да изтласка майка си от хола. Хенри Петри стоеше до тях с извърната глава и спокойно лице, само челюстта му бе провиснала от изумление пред това абсолютно нелогично нашествие. А зад тях се мержелееше бяло ухилено лице, изскочило сякаш от картина на безумен художник — дълги и остри зъби между полуотворените устни, огненочервени очи, пламнали като адски пещи. Ръцете на Барлоу полетяха напред (Калахан едва успя да забележи колко дълги и гъвкави са бледите пръсти, напомнящи пръсти на пианист), сграбчиха главите на Хенри и Джун Петри, сетне ги блъснаха една в друга с непоносим, противен пукот. Двамата рухнаха мигновено и с това се изпълни първата закана на Барлоу.
Марк изкрещя пронизително и без да разсъждава, се хвърли срещу противника.
— А, ето те и тебе! — прогърмя добродушно мощният, звучен глас на Барлоу.
Момчето нападаше безразсъдно и незабавно се озова в ръцете му.
Калахан пристъпи напред с високо вдигнат кръст.
Тържествуващата усмивка на Барлоу тутакси се превърна в болезнена гримаса. Влачейки момчето, той се отметна към мивката. Под краката им изхрущяха парчета стъкло.
— В името Божие… — започна Калахан.
При произнасянето на Божието име Барлоу изкрещя като ударен с камшик и в сгърчената му уста проблеснаха зъби, по-остри от игли. По шията му отчетливо, релефно се издуха мускули и сухожилия.
— Не приближавай! — изрече той. — Не приближавай, шамане! Иначе преди да си мигнал, ще разкъсам артериите на момчето!
При всяка дума устните оголваха острите зъби, а когато свърши, главата му хищно се стрелна надолу като глава на пепелянка и застина само на милиметри от шията на Марк. Калахан спря.
— Назад — заповяда Барлоу и отново се ухили. — Ти при твоите фигури, аз при моите, а?
Калахан бавно отстъпи, продължавайки да държи протегнатия кръст на височината на очите си, тъй че гледаше над страничните рамена. Разпятието сякаш бе пленило безброй преплетени огнени нишки и енергията му плъзна нагоре по ръката на свещеника, докато мускулите затрепереха от напрежение.
Двамата се гледаха.
— Най-сетне сме заедно! — възкликна с усмивка Барлоу.
Лицето му беше енергично, интелигентно и някак отблъскващо красиво…, ала в потрепващата светлина изглеждаше едва ли не женствено. Калахан се запита къде ли е виждал подобно лице. И в този най-ужасен миг на своя живот той си спомни. Това бе лицето на мистър Флип, личното му страшилище, чудовището, което денем се криеше в гардероба и излизаше само нощем, когато майка му затвори вратата на спалнята. Не му разрешаваха да спи на светло — родителите му единодушно смятаха, че детските страхове се оправят със строгост, а не с отстъпки — и всяка нощ щом тракнеше ключалката и майчините стъпки заглъхнеха в коридора, вратата на гардероба се открехваше и той долавяше (а може би наистина съзираше?) как отвътре наднича с пламнали очи мършавото бяло лице на мистър Флип. И ето го отново — излязъл бе от гардероба и надничаше през рамото на Марк с бяло клоунско лице, огнени очи и чувствени червени устни.