Выбрать главу

Зад бюрото девойка с бяла касинка и престилка решаваше кръстословица в мекото сияние на нощна лампа. По коридора се отдалечаваше санитар, без да поглежда назад.

Чувайки стъпките на Ан, дежурната сестра надигна глава с деловита усмивка, но престана да се усмихва, щом видя насреща да се задава като сомнамбул непозната жена по нощница. Очите й бяха безизразни, но поразително лъскави; крачеше като механична играчка с добре навита пружина. Може би заблудена пациентка?

— Госпожо, ако обичате…

Ан Нортън измъкна револвера от джоба на пеньоара като смахнат наемен убиец от далечното минало. Насочи го към главата на дежурната сестра и заповяда:

— Обърни се.

Устните на сестрата мърдаха беззвучно. Тя си пое дъх с мъчително усилие.

— Не викай. Гъкнеш ли, ще те убия.

Въздухът излетя със свистене от гърлото на сестрата. Бе пребледняла като платно.

— Сега се обърни.

Сестрата бавно стана и се обърна. Ан Нортън завъртя револвера и се накани да стовари дръжката с всичка сила върху тила на момичето.

В този миг опората изчезна изпод краката й.

22.

Револверът отлетя.

Жената с парцаливия жълт пеньоар не извика, от гърлото й бликна остър, почти пронизителен вой. Тя запълзя но рачешки към оръжието и смаяният, изплашен мъж зад нея също се втурна нататък. Когато разбра, че жената ще го изпревари, той ритна револвера по килима.

— Хей! — изкрещя човекът. — Хей, помощ!

Лицето на Ан Нортън се кривеше в гримаса на разочарование и ненавист. Тя се озърна през рамо, изсъска и пак запълзя подир револвера. Санитарят се връщаше тичешком. За миг той огледа сцената с тъпо изумление, после се наведе и вдигна револвера, лежащ досами краката му.

— За Бога. Ами че това нещо е заре…

Тя го нападна. Сгърчени като зверски лапи, ръцете й вихрено прелетяха през лицето му, оставяйки алени ивици по челото и дясната буза на стъписания санитар. Той вдигна оръжието високо нагоре. Продължавайки да вие и драска, тя опита да го отнеме.

Другият смаян мъж я сграбчи изотзад. По-късно щеше да казва, че е било като да прегръщаш змийско кълбо. Тялото под пеньоара беше горещо и противно, всяко мускулче се гърчеше и трепереше.

Докато жената яростно се бореше, санитарят стовари юмрук върху челюстта й. Тя избели очи и рухна на пода.

Санитарят и смаяният мъж се спогледаха.

Сестрата до бюрото пищеше. Бе вкопчила пръсти в устните си и от това писъкът придобиваше неповторимия тон на корабна сирена.

— Каква е тая ваша болница, бе, хора? — запита смаяният мъж.

— Не знам, Бога ми — отвърна санитарят. — Какво стана, дявол да го вземе?

— Тъкмо идвах да посетя сестра си. Днес е родила. А онова хлапе дойде и ми рече, че някаква жена нахълтала с пищов. И аз…

— Какво хлапе?

Смаяният посетител на родилното отделение се огледа. В приемната прииждаха хора, но всички отдавна бяха навършили възрастта, след която без страх могат да влязат в бар.

— Не го виждам. Обаче беше тук. Зареден ли е тоя пищов?

— И още как — кимна санитарят.

— Каква е тая ваша болница, бе, хора? — повтори смаяният мъж.

23.

Край вратата бяха изтрополили забързаните стъпки на две сестри, после откъм стълбището се бе разнесла неясна гълчава. Бен погледна Джими, който леко сви рамене. Мат дремеше с отворена уста.

Бен затвори открехнатата врата и изгаси лампата. Джими приклекна до леглото и когато дочуха в коридора колебливи стъпки, Бен стоеше нащрек до вратата. Щом тя се отвори и нечия глава надникна навътре, той сграбчи шията с хватка на борец и стовари кръста върху засенченото лице.

— Пусни ме.

Нечий юмрук заблъска отчаяно по гърдите му. След миг лампата светна. Мат седеше на леглото и мигайки гледаше как Марк Петри се гърчи в здравата прегръдка на Бен.

Джими скочи на крака и тичешком прекоси стаята. Беше готов да разцелува момчето, но изведнъж се усъмни.

— Вдигни глава.

Марк послушно им показа чистата кожа по шията си. Джими облекчено въздъхна.

— Не помня да съм се радвал някому толкова много. Къде е отчето?

— Не знам — мрачно отвърна Марк. — Барлоу ме хвана… уби нашите. Мъртви са. Нашите са мъртви. Той им блъсна главите. Уби ги. После ме хвана и каза на отец Калахан, че ще ме пусне, ако обещае да захвърли кръста. Той обеща. Избягах. Но преди това го заплюх. Заплюх го и ще го убия.