Щатската полиция би желала да открие или поне да узнае нещичко за още доста хора, сред които можем да изброим Джон Грогинс, пастор на Методистката църква в Джирусълъм’с Лот; отец Доналд Калахан, енорийски свещеник на църквата „Сейнт Ендрю“; Мейбъл Уъртг, изтъкната участничка в църковните и обществени дела на Сейлъм’с Лот; семейство Лестър и Хариет Дърхам, местни жители, работили и двамата в текстилната фабрика; Ева Милър, собственичка на местния пансион…
4.
Два месеца след отпечатването на статията момчето бе прието в църквата. То направи първата си изповед — и изповяда всичко.
5.
Селският свещеник беше беловлас старец с лице, прорязано от дълбоки бръчки. Между мургавите му, обветрени скули блестяха удивително жизнерадостни и бодри очи. Сини, типично ирландски. Когато високият мъж пристигна в дома му, старецът седеше на верандата и пиеше чай. До него стоеше някакъв непознат, облечен в градски костюм. Косата му беше сресана на път по средата и лъщеше от брилянтин, тъй че високият мъж неволно си помисли за фотографии от края на миналия век.
— Аз съм Хесус де ла рей Муньос — сдържано изрече непознатият. — Отец Гракон не разбира английски, затова ме помоли да превеждам. Той оказа на семейството ми голяма услуга, за която не бива да споменавам подробности. Устните ми ще са също тъй запечатани и по въпроса, който е пожелал да обсъдим. Имате ли нещо против?
— Не.
Мъжът подаде ръка на Муньос, после на Гракон. Свещеникът каза нещо на испански и се усмихна. Бяха му останали само пет зъба, но усмивката бе дружеска и лъчезарна.
— Той пита ще желаете ли чаша чай. Зелен чай. Много освежава.
— С удоволствие.
След като си размениха още малко любезности, свещеникът каза:
— Момчето не ви е син.
— Не е.
— Странни неща изповяда. Право да си кажа откакто станах свещеник, не съм чувал по-странна изповед.
— Това не ме учудва.
— То плака — каза отец Гракон, отпивайки от чая. Плака дълбоко и страшно. Риданията идеха от дъното на душата му. Да ви изкажа ли съмненията, които посели в сърцето ми тая изповед?
— Не — равнодушно изрече високият мъж. — Няма защо. Момчето казва истината.
Още преди Муньос да преведе, Гракон кимна и лицето му стана сериозно. Той стисна с колене сплетените си длани, приведе се напред и дълго говори. Муньос слушаше съсредоточено, пропъждайки усърдно всякакви чувства от безизразното си лице. Когато свещеникът замълча, Муньос преведе:
— Той казва, че по света има безчет странни неща. Преди четирийсет години един селянин от Ел Гранионес му донесъл гущер, който пищял като жена. Случило му се да види и човек с белези там, където са раните на Спасителя, и на Разпети петък по дланите и нозете на този човек се стичала кръв. Казва, че станалото е ужасно, че е мрачно дело. Много е сериозно за вас и момчето. Особено за момчето. Страданието го разяжда. Казва…
Гракон се намеси с няколко кратки думи.
— Той пита дали разбирате какво сте сторили в онзи Нов Йерусалим.
— Джирусълъм’с Лот — поправи го високият мъж. Да, разбирам.
Гракон изрече още нещо.
— Пита как смятате да се борите.
Високият мъж поклати глава бавно, много бавно.
— Не знам.
Още няколко думи на Гракон.
— Той казва, че ще се моли за вас.
6.
Една седмица по-късно мъжът се събуди от кошмарите облян в пот и повика момчето по име.
— Връщам се — каза той.
Въпреки тена, момчето пребледня.
— Ще можеш ли да дойдеш с мен? — запита мъжът.
— Обичаш ли ме?
— Да. Господи, да.
Момчето зарида и високият мъж го прегърна.
7.
Все още не можеше да заспи. Из сенките се спотайваха лица, връхлитаха към него, замъглени като от снежни вихрушки и когато вятърът заблъска по покрива с клоните на надвисналото дърво, човекът подскочи.
Джирусълъм’с Лот.
Той затвори очи, закри ги с лакът и потокът на спомените се отприщи. Сякаш пак виждаше стъкленото преспапие — от ония, в които се надига миниатюрна виелица, когато ги разтръскаш.
Сейлъм’с Лот…
ПЪРВА ЧАСТ