— Благодаря, Майк — каза Калахан и вдигна очи към ясното небе. — Няма да е леко днес.
— И аз тъй мисля. Колко минути ще трае?
— Десет, не повече. Няма да проточвам страданията на родителите му. Мъките тепърва ги чакат.
— Добре — каза Майк и се отдалечи към края на гробището.
Щеше да прескочи каменната стена и да похапне най-сетне някъде навътре в гората. От дълъг опит знаеше, че на третата спирка скърбящите роднини и близки най-малко биха желали да зърнат гробаря в окаляни работни дрехи; подобна гледка някак не се връзваше с величавите приказки на свещеника за безсмъртие и райски порти.
Малко отвъд задната стена той спря и се наведе да огледа една паднала надгробна плоча. Изправи я и отново потръпна, докато забърсваше калта от надписа:
А по-долу, почти изтрити от студовете и жегите на тридесет и шест години, едва личаха думите:
Изпълнен с неясен смут, без сам да знае защо, Майк Райърсън пое през горичката, за да обядва край потока.
3.
В ранните си дни на семинарист отец Калахан бе получил от един приятел ковьорче с бродирана богохулна молитва, която по онова време го накара едновременно да се ужаси и да избухне в смях, но с всяка изминала година му се струваше все по-вярна и не чак толкова богохулна: Дай ми, Господи, СПОКОЙСТВИЕ, за да приема каквото не мога да променя, УПОРСТВО, за да променя каквото мога и КЪСМЕТ, за да не се прецаквам много често. Текстът бе избродиран със староанглийски шрифт на фона на изгряващо слънце.
Застанал пред гроба на Дани Глик, той отново си спомни този девиз.
Носачите, двама чичовци и двама братовчеди на мъртвото момче, бяха оставили ковчега на земята. Облечена в черно манто и с черна траурна шапка, зад чийто воал едва личеше бледото лице, Марджъри Глик се люшкаше в здравата прегръдка на баща си, стиснала черната си чантичка като че в нея имаше нещо жизненоважно. Тони Глик стоеше настрани с болезнено и объркано изражение на лицето. По време на църковния ритуал той често се бе оглеждал наоколо, сякаш за да провери дали наистина е сред тези хора. Приличаше на човек, твърдо вярващ, че сънува.
Църквата не може да прогони този сън, помисли отец Калахан. Не помагаше нито спокойствието, нито упорството, нито късметът. Прецакването вече бе факт.
Той поръси ковчега и гроба със светена вода, освещавайки ги за вечни времена.
— Да се помолим.
Думите се зарониха от гърлото му мелодично както винаги — независимо дали бе на слънце или на сянка, пиян или трезвен. Опечалените сведоха глави.
— Всемогъщи Боже, Ти, който в своето милосърдие даряваш на праведниците вечен покой. Благослови този гроб и прати ангела Свой да бди над него. Когато погребем тялото на Даниел Глик, приеми душата му в царството Си, за да пребъде във вечна радост сред праведните. Молим Те в името на Господа наш Исуса. Амин.
— Амин — промърмориха хората наоколо и вятърът отнесе разпокъсаните им гласове.
Тони Глик се озърташе с широко разтворени, стреснати очи. Жена му притискаше към устата си хартиена кърпичка.
— С вяра в Исуса Христа се прекланяме и носим тялото на това дете, за да погребем човешкото му несъвършенство. Нека се помолим с вяра в Бога, който вдъхва живот на всичко живо, да извиси бренното тяло до съвършенство в царството на праведните.
Той прелисти страниците на требника. В третия ред на неправилния полукръг около гроба една жена дрезгаво зарида. Нейде из гората чуруликаше птичка.
— Да се помолим за брата си Даниел Глик пред Господа наш Исуса Христа — продължи отец Калахан, който е казал: „Аз съм възкресението и животът; който вярва в мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в мене, няма да умре до века.“ Господи, Ти си плакал за смъртта на своя приятел Лазар. С вяра Те молим за утеха в нашата скръб.
— Господи, чуй молитвата ни — отвърнаха католиците.
— Ти възкреси мъртвите за нов живот; дай на брата ни Даниел вечен живот. Молим Те с вяра.
— Господи, чуй молитвата ни.
Очите на Тони Глик започваха да се проясняват; може би вече осъзнаваше какво е станало.
— Нашият брат Даниел бе пречистен в своето кръщение; отреди му място сред праведниците. Молим Те с вяра.
— Господи, чуй молитвата ни.
— Причестихме го с Твоето тяло и Твоята кръв; дай му място на трапезата в царството небесно. Молим Те с вяра.
— Господи, чуй молитвата ни.
Марджъри Глик стенеше и се полюшваше напред-назад.
— Утеши ни в скръбта за смъртта на брата ни; нека вярата бъде наша утеха, а вечният живот наша надежда. Молим Те с вяра.
— Господи, чуй молитвата ни.
Той затвори требника и тихо изрече:
— Да се помолим както Бог ни е научил. Отче наш, Който си на небето…
— Не! — изкрещя Тони Глик и се хвърли напред. — Няма да хвърляте кал върху мойто момче!
Десетки ръце се протегнаха да го хванат, но закъсняха. За миг Тони се олюля на ръба на гроба, после изкуствената трева се сбръчка и хлътна настрани. Той полетя в ямата и се стовари върху ковчега с ужасяващ, глух звук.
— Дани, излизай оттам! — изрева отдолу гласът му.
— О, Боже — прошепна Мейбъл Уъртс и притисна към устните си черната копринена кърпичка. Блесналият й ненаситен поглед събираше всяка подробност както катеричка събира орехи за зимата.
— Дани, да те вземат дяволите, стига си се ебавал!
Отец Калахан кимна на двама от роднините и те пристъпиха напред, но се наложи да потърсят помощта на още трима мъже, между които бяха Паркинс Джилеспи и Ноли Гардънър, за да измъкнат от гроба ритащия, пищящ и виещ Глик.
— Дани, прекрати незабавно тия глупости! Майка ти се побърка от страх! Ще ти съдера задника от бой! Пуснете ме! Пуснете ме… Искам си момчето… пуснете ме, гадове… ааах, Господи…
— Отче наш, Който си на небето… — започна отново Калахан и гласовете на паството се сляха с неговия, извисявайки словата към безразличния небосвод.
— … да се свети Твоето име. Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля…
— Дани, идвай тук, чуваш ли? Чуваш ли ме?
— … както на небето, така и на земята. Дай ни днес ежедневния хляб и прости ни…
— Даниииии…
— … дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници…
— Не е мъртъв, не е мъртъв, пуснете ме, лайнари гадни…
— … и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. В името на Исуса Христа, амин.
— Не е умрял — ридаеше Тони Глик. — Не може да е умрял. Мамицата ви, та той е само на дванайсет години.
Риданията го разтърсиха и околните едва го удържаха да не рухне напред. По изкривеното му лице се стичаха сълзи. Той падна на колене пред Калахан и сграбчи панталоните му с кални ръце.
— Моля ти се, върни ми момчето. Не ме разигравай вече, моля ти се.
Калахан кротко обхвана лицето му с длани. Усещаше с бедрата си как риданията разтърсват цялото тяло на Глик.
— Да се помолим — каза той. — Господи, утеши този мъж и жена му в тяхната скръб. Ти пречисти това дете с водата на кръщението и му даде нов живот. Дай и на нас един ден да отидем при него и да споделим навеки небесната радост. Молим те в името на Исуса, амин.
Вдигна глава и видя, че Марджъри Глик е припаднала.