Уважението му към Бен се изкачи с още едно стъпало по-нагоре. След тридесет и три години учителски труд твърдо смяташе, че никой не може да се пребори със системата и да спечели, само наивниците вярваха, че са излезли начело.
— Приятна сграда — каза Бен, докато вървяха по коридора. — Няма нищо общо с гимназията, където учих преди години. Там повечето прозорци приличаха на амбразури.
— Грешка номер едно — поправи го Мат. — Не бива да говориш за сграда. Това е „учебно заведение“. Черната дъска се нарича „нагледно пособие“. А хлапетата са „хомогенен образователен колектив на юношеска възраст“.
— Каква радост за тях — ухили се Бен.
— Голяма радост, нали? Посещавал ли си колеж, Бен?
— Опитах. Специалност изкуствознание. Но там всичко живо си играеше на интелектуална гоненица, изглежда, смятаха, че щом развъртиш срещу ближния бойната томахавка, тутакси ставаш обичан и известен. Затова зарязах учението. Преди да излезе „Дъщерята на Конуей“ по цял ден товарех камиони с кока-кола.
— Кажи го на децата. Ще им бъде интересно.
— Харесваш ли си професията? — запита Бен.
— И още как. Ако не я харесвах, щях да съм пропилял четирийсет години от живота си.
Гръмко отекна звънецът за последния час. Коридорът бе опустял, само един ученик неохотно се влачеше по посока на изрисуваната върху стената стрелка с надпис „Дърводелска работилница“.
— Как сте с наркотиците? — запита Бен.
— Намират се. Като във всяко американско училище. Обаче с пиенето си имаме повече ядове.
— А с марихуаната?
— Лично аз не я смятам за сериозен проблем, а и директорът е на същото мнение, когато обърне две-три чашки. Доколкото знам, преподавателят по професионално ориентиране, един от най-добрите ни учители, от време на време припалва и се отправя към блажените видения. И аз съм опитвал. Ефектът е приятен, но после имам киселини в стомаха.
— И ти ли?
— Шшшт — каза Мат. — Големият брат подслушва навсякъде. Освен това стигнахме до стаята.
— Олеле.
— Не се стягай — рече Мат и го въведе. — Добро утро, приятели — поздрави той двадесетината ученици, вперили погледи в Бен. — Това е мистър Бен Миърс.
2.
Отначало Бен помисли, че е сбъркал къщата.
Беше сигурен, че когато го покани на вечеря, Мат Бърк спомена за малка сива къщичка до червена тухлена сграда, но от прозорците на този дом се лееха ритмите на оглушителен рокендрол.
Потропа с потъмнялото медно чукче, не чу отговор и потропа отново. Този път музиката позатихна и гласът на Мат изрева:
— Отворено е! Влизай!
Бен влезе, като се озърташе любопитно. Входната врата се отваряше право към малко холче, обзаведено в стил „вехт американски битпазар“, сред което биеше на очи невероятно стар телевизор марка „Моторола“. Музиката гърмеше от стереоуредба с четири говорителя.
От кухнята изскочи Мат, пременен с червено-бяла карирана престилка. Подир него долетя ароматът на сос за спагети.
— Извинявай за шума — каза Мат. — Малко недочувам. Затова го засилвам.
— Приятна музика.
— Падам си по рока още от времето на Бъди Холи. Чудесна музика. Гладен ли си?
— Аха — каза Бен. — Още веднъж благодаря за поканата. Откакто пристигнах в Сейлъм’с Лот, май съм изял повече, отколкото за последните пет години.
— Тукашните хора са дружелюбни. Надявам се, че нямаш нищо против да вечеряме в кухнята. Преди два месеца един пътуващ антиквар ми предложи двеста долара за масата в столовата. Още не съм намерил време да купя нова.
— Не възразявам. Аз съм кухнеядец от стар кухнеядски род.
Кухнята беше педантично чиста. На малката печка с четири плочи къкреше тенджерка със сос, а спагетите вдигаха пара в голяма цедка над мивката. Върху сгъваема масичка бяха подредени разнокалибрени чинии и чаши с образи на герои от мултфилми — чаши от конфитюр, развеселено помисли Бен. С тази мисъл последните задръжки изчезнаха и той се почувства у дома.
— В шкафчето над мивката има бърбън, уиски и водка — каза Мат и за по-сигурно посочи с ръка. — В хладилника ще се намери и нещичко за коктейли. Но се боя, че ако искаш нещо по-специално…
— За мен бърбън и чиста вода.
— Самообслужвай се. Аз ще сервирам тоя буламач.
Докато си наливаше, Бен каза:
— Харесаха ми твоите хлапета. Задаваха умни въпроси. Трудни, но умни.