— Добре. — Мат се поколеба. — Има още нещо. Мисля си за него още, откакто спомена за аутопсия.
— Какво?
— Смехът, който чух, или ми се причу… беше детски. Ужасен и безжизнен, но все пак детски. Като поразмислиш върху разказа на Майк, не се ли сещаш за Дани Глик?
— Да, разбира се.
— Имаш ли представа в какво се състои балсамирането?
— Не съвсем. Източват кръвта от тялото и я заменят с някаква течност. Едно време са използвали формалдехид, но съм сигурен, че сега прилагат по-съвършени методи. А вътрешностите се отстраняват.
— Чудя се дали са го направили и с Дани Глик — изрече Мат, като го гледаше втренчено.
— Познаваш ли Карл Форман достатъчно добре, за да го питаш насаме?
— Да, мисля, че има начин да узная.
— Непременно го питай.
Двамата пак се втренчиха един в друг и погледите им бяха някак неопределени; в очите на Мат блестеше тревожната предизвикателност на разумен човек, принуден да говори безсмислици; във взора на Бен се таеше смътен страх от сили, които не би могъл нито да разбере, нито да опише.
8.
Когато се прибра, Ева гладеше и гледаше по телевизията „Телефонни долари“. Сумата бе достигнала четирийсет и пет долара и водещият вадеше телефонни номера от голяма стъклена сфера.
— Чух — каза тя, докато Бен вадеше от хладилника кутия кока-кола. — Ужасно. Горкият Майк.
— Тъжна работа — кимна Бен и измъкна разпятието от джобчето на ризата си.
— Разбра ли се какво…
— Още не. Много съм уморен, мисис Милър. Мисля да поспя.
— Разбира се, трябва да поспите. Оная стая горе е доста гореща около пладне, дори по това време на годината. Ако искате, изберете си някоя на долния етаж. Чаршафите са чисти.
— Не, няма смисъл. Горе си знам как скърца всяка дъска.
— Да, човек свиква — каза тя с разбиране. — А за какво му е трябвало разпятие на мистър Бърк?
Както вървеше към стъпалата, Бен спря и за момент се зачуди какво да отговори.
— Сигурно е предположил, че Майк Райърсън е католик.
Ева намести нова риза върху дъската за гладене.
— Чудно, че е сбъркал. В края на краищата, и Майк му е бил ученик. В рода му всички бяха лютерани.
Бен не намери какво да отговори. Изкачи се, смъкна дрехите и се просна на леглото. Мигом потъна в непробуден сън. Не сънува нищо.
9.
Когато се събуди, часовникът показваше четири и петнайсет. Беше изритал чаршафа и лежеше цял облян в пот. И все пак главата му се бе избистрила. Събитията от сутринта изглеждаха далечни и мъгляви, а фантазиите на Мат Бърк бяха загубили тревожната си нотка. Надяваше се тази вечер да го убеди, че всичко е глупост.
Реши да намине при Спенсър и оттам да си уговори среща със Сюзън по телефона. Можеха да поседнат в парка и да й разкаже всичко от началото до края. Докато отиват при Мат, щеше да изслуша нейното мнение по въпроса, а сетне в дома на Мат щяха да чуят и неговата версия за пълнота на картината. След това — към Марстъновия дом. При последната мисъл в стомаха му потрепна страх.
Толкова се бе увлякъл в мислите, че забеляза човека в колата си едва когато вратата се отвори и отвътре бавно изплува нечий висок силует. За момент смаяното му съзнание изгуби власт над тялото — бе претоварено от страх пред нелепото създание, напомнящо живо плашило. Косо падащите слънчеви лъчи безмилостно очертаваха фигурата до най-малка подробност: нахлупена до ушите вехта филцова шапка; прилепващи по лицето слънчеви очила; парцалив шлифер с вдигната яка; фабрични ръкавици от дебела гума.
— Кой… — започна Бен и не успя да довърши. Фигурата пристъпи насреща. Юмруците се свиха.
Наоколо се разнесе тежък застоял мирис и Бен го разпозна — мирис на нафталин. Чу тежко, бълбукащо дишане.
— Ти си кучият син, дето ми задигна момичето — изрече Флойд Тибитс с хрипкав, безизразен глас. — Ще те убия.
И докато Бен все още се мъчеше да осмисли пялата сцена, Флойд Тибитс се хвърли напред.
ДЕВЕТА ГЛАВА
СЮЗЪН (II)
1.
Сюзън се прибра от Портланд малко подир три следобед и внесе вкъщи три издути пакета. Беше продала две картини за малко повече от осемдесет долара и тутакси бе побързала да прахоса част от парите. Две нови поли и вълнена жилетка.
— Сюзи — подвикна майка й. — Ти ли си?
— Прибрах се. Нося…
— Ела, Сюзън. Искам да поговорим.
Сюзън веднага позна тона, макар че не го бе чувала толкова ясно изразен от ученическите си години, когато ден подир ден се водеха ожесточени спорове на тема момчета и дължина на полите.
Тя остави покупките и мина в хола. Напоследък майка й все повече охладняваше спрямо Бен Миърс и сега навярно щеше да си каже последната дума.