Майка й плетеше, седнала на люлеещия се стол край панорамния прозорец. Телевизорът беше изключен. Комбинацията от тия два факта вещаеше буря.
— Предлагам, че не си чула новината — каза мисис Нортън. Куките тракаха бързо, превръщайки зеленото чиле в стройни редици от бримки. Зимен шал за някого. — Сутринта излезе много рано.
— Новина ли?
— Снощи Майк Райърсън е починал в дома на Матю Бърк и кой мислиш, че е стоял до леглото? Твоят добър приятел, писателят мистър Бен Миърс!
— Майк… Бен… какво?
Мисис Нортън се усмихна мрачно.
— Мейбъл Уъртс се обади към десет сутринта и ми разказа всичко. Мистър Бърк твърди, че снощи срещнал Майк в кръчмата на Делбърт Марки — макар че не знам за какво му е на един учител да скитосва по кръчмите — и го завел у дома си, защото не изглеждал добре. През нощта Майк починал. И никой не е наясно какво е търсил там мистър Миърс!
— Те се познават — разсеяно поясни Сюзън. — Бен даже казва, че се сприятелили удивително бързо… какво е станало с Майк, мамо?
Но мисис Нортън не изпускаше нишката толкова лесно.
— Както и да е, някои хора смятат, че след пристигането на мистър Бен Миърс животът в Сейлъм’с Лот стана доста оживен. Даже прекалено оживен.
— Глупости! — нервно възкликна Сюзън. — А с Майк какво…
— Още не са изяснили. — Мисис Нортън размота от чилето. — Някои хора смятат, че може да се е заразил с нещо от момчето на Глик.
— Ако е тъй, защо никой друг не се е разболял? Например родителите?
— Някои млади хора си мислят, че знаят всичко — обясни мисис Нортън неизвестно кому. Куките подскачаха нагоре-надолу.
Сюзън се изправи.
— Мисля да сляза към центъра и да видя дали…
— Седни за, минутка — каза мисис Нортън. — Имам да ти кажа още нещо.
Сюзън пак седна с безизразно лице.
— Понякога младите хора не знаят всичко, което би трябвало — заяви Ан Нортън.
В гласа й зазвуча лицемерно клюкарско задоволство и Сюзън се приготви да чуе нещо лошо.
— Какво например, мамо?
— Ами… изглежда, че преди няколко години мистър Бен Миърс е катастрофирал. Точно след излизането на втората му книга. Мотоциклетна катастрофа. Бил е пиян. Съпругата му загинала.
Сюзън стана.
— Не искам да слушам повече.
— Казвам го за твое добро — спокойно изрече мисис Нортън.
— От кого го чу? — запита Сюзън. Не изпитваше яростен и безсилен гняв както някога, не й се искаше да избяга горе в стаята си и да поплаче далеч от този спокоен, самоуверен глас. Само се чувстваше вледенена и далечна, сякаш увиснала нейде в космоса. — От Мейбъл Уъртс, нали?
— Няма значение. Истина е.
— Сигурно. Колкото е вярно, че сме спечелили във Виетнам и че Христос всеки ден по пладне минава през центъра с детска количка.
— Мейбъл се сетила, че го познава отнякъде — каза Ан Нортън, — затова си преровила старите вестници папка по папка…
— Скандалните вестничета ли имаш предвид? Ония, дето се занимават с астрология, снимки на смачкани коли и цици на треторазрядни артистки? — Сюзън горчиво се разсмя. — О, колко информиран източник!
— Не виждам защо трябва да говориш неприлични приказки. Всичко е написано черно на бяло. Жената — съпругата, ако наистина му е била съпруга — се возела на задната седалка. Той загубил контрол и мотоциклетът се врязал странично в насрещен камион. Статията съобщава, че незабавно му направили алкохолна проба. Не-за-бав-но.
Почукване с куката върху подлакътника на стола подчерта всяка отделна сричка.
— Тогава защо не е в затвора?
— Тия знаменитости винаги имат връзки — спокойно и уверено обясни майка й. — Ако си богат, има начин да се измъкнеш от всичко. Гледай само как им се разминава на хлапетата от клана Кенеди.
— Имало ли е дело?
— Нали ти казах, направили са му…
— Каза го, мамо. Но бил ли е пиян?
— Казах ти, че е бил пиян! — По бузите й пропълзя нервна руменина, — На трезви хора не им правят алкохолна проба! Жена му е загинала! Това е!
— Мисля да си наема квартира в центъра — бавно изрече Сюзън. — Тъкмо се канех да ти кажа. Отдавна трябваше да го сторя, мамо. И за теб ще е по-добре. Бабс Грифън ми каза, че имало една чудесна четиристайна къщичка на улица…
— О, тя се обижда — обясни мисис Нортьн на невидимия си събеседник. — Взеха, че й изцапаха кристалния образ на голямата клечка мистър Бен Миърс и тя побесня, направо се разпени.
Преди години ударът би бил безпогрешен.
— Какво ти става, мамо? — отчаяно запита Сюзън. Никога не си се държала толкова… толкова долно.
Ан Нортън рязко вирна глава. Оставяйки плетивото да се свлече от скута й, тя стана, хвана с две ръце раменете на Сюзън и я разтръска.