— Харесваш ли го? — запита Мат, като я гледаше втренчено.
— Това е част от загадката, нали?
— Да, може би.
— Добре тогава. Ще отговоря от женска гледна точка. Харесвах го и в същото време не го харесвах. Мисля, че изпитвах към него леко сексуално влечение. Застаряващ мъж, извънредно учтив, чаровен и изтънчен. От пръв поглед личи, че може спокойно да избере най-доброто от менюто във френски ресторант и при това ще знае какво вино подхожда — не просто червено или бяло, а сорт, година и дори точно определена изба. Определено не е като тукашните мъже. Но и не е женствен — ни най-малко. Гъвкав като танцьор. А и определено има нещо привлекателно в мъж, който е съвършено плешив без да изпитва и капчица смущение.
Тя се изсмя малко извинително, усети, че се изчервява и се запита дали не говори повече, отколкото трябва.
— Но в същото време не го харесваше — каза Мат.
Сюзън сви рамене.
— Това е по-трудно за обяснение. Мисля… мисля, че усещах в него да се таи леко презрение. Цинизъм. Сякаш играеше определена роля и се справяше добре, но знаеше, че няма нужда да прилага всичките си трикове, за да ни заблуди. — Тя неуверена погледна Мат. — И като че в него имаше нещичко жестоко. Сама не знам защо ми се стори така.
— Купиха ли нещо?
— Малко, но това май не го смути. Мама купи югославска лавичка за разни дреболии, а мисис Петри си избра една симпатична сгъваема масичка, други купувачи не видях. А той изобщо не се вълнуваше. Само подканваше хората да кажат на приятелите си, че магазинът е отворен, да наминават по-често и всички да се сприятелим. Типичен старовремски чар.
— Мислиш ли, че е очаровал и другите?
— Да, масово — отвърна Сюзън, като сравняваше мислено възторга на майка си от Р. Т. Стрейкър със спонтанната й неприязън към Бен.
— Не видяхте ли партньора му?
— Мистър Барлоу ли? Не, той е на делова обиколка в Ню Йорк.
— Така ли? — замислено промърмори Мат. — Чудя се. Потайният мистър Барлоу.
— Мистър Бърк, не смятате ли, че е време да ми кажете какво става тук?
Мат тежко въздъхна.
— Навярно трябва да опитам. Онова, което ми каза току-що, е тревожно. Много тревожно. Толкова много неща съвпадат…
— Какво? Какво съвпада?
— Трябва да започна — каза той — от срещата си с Майк Райърсън в кръчмата на Дел снощи… снощи, а вече ми се струва, че е било преди век.
5.
Когато разказът привърши, наближаваше осем м двайсет и двамата бяха изпили по чаша кафе.
— Мисля, че това е всичко — каза Мат. — А сега искаш ли да се представя за Наполеон? Или да ти опиша астралните си разговори с духа на Тулуз-Лотрек?
— Не ставай смешен — каза тя. — Има нещо нередно, но не е това, което мислиш. Трябва да знаеш, че не е.
— Знаех, но до снощи.
— Ако не е нечие отмъщение, както предполага Бен, може да го е сторил самият Майк. В пристъп на безумие или нещо подобно. — Предположението звучеше неубедително, но въпреки всичко тя продължи: — Или пък неусетно си заспал и всичко е било само сън. Случвало ми се е да задремя и неусетно да се събудя след четвърт час.
Мат уморено вдигна рамене.
— Как да свидетелствам за нещо, което нито един нормален човек не би приел за реалност? Чух каквото чух. Не съм спал. И нещо ме изплаши… ужасно ме изплаши. Според старите книги вампирът не може просто да влезе в нечий дом и да изсмуче кръвта на стопанина. Не. Трябва да го поканят. Но снощи Майк Райърсън покани Дани Глик. И аз лично поканих Майк!
— Мат, разказвал ли ти е Бен за новата си книга?
Той прехвърли лулата си от ръка в ръка, но не я запали.
— Много малко. Само спомена, че е свързана с Марстъновия дом.
— Каза ли ти, че като малък е имал много мъчително преживяване в Марстъновия дом?
Мат стреснато надигна глава.
— Вътре ли? Не.
— Обзаложил се, че ще влезе. Искал да го приемат в една момчешка компания и му измислили изпитание — да влезе в Марстъновия дом и да изнесе нещо отвътре. Наистина го сторил… но преди да излезе, решил да се изкачи до спалнята, където се е обесил Хъби Марстън. Когато отворил вратата, видял Хъби да виси под тавана. Трупът отворил очи. Бен избягал. Този спомен го мъчи вече двайсет и четири години. Сега се е върнал в Лот, за да опише всичко и така да се освободи.
— Господи — прошепна Мат.
— Той има… има теория за Марстъновия дом. Изградил я е отчасти върху собственото си преживяване, отчасти върху някои поразителни резултати от изследванията за Хъбърт Марстън…
— Склонността му към дяволопоклонничество?
Сюзън трепна.
— Откъде знаете?