— Нека да повикам доктор — каза той.
— Не. По-добре ми е. Слънцето ме… изгаряше. От него губех сили. Сега е по-добре.
Бузите й бяха взели леко да поруменяват.
— Сигурна ли си?
— Да. Добре съм.
— Преуморяваш се, скъпа.
— Да — безучастно потвърди тя. Очите й гледаха равнодушно.
Той зарови пръсти в косата й, подръпна леко къдриците.
— Трябва да се изтръгнем от това състояние, Марджи. Трябва. Изглеждаш…
Замълча, за да не я засегне.
— Изглеждам ужасно — каза тя. — Знам. Снощи, преди да си легна, минах през банята, надзърнах в огледалото и едва се познах. За момент ми се стори… — Тя леко се усмихна. — Стори ми се, че през мен прозира ваната. Сякаш бях станала безплътна и… о, толкова бледа…
— Искам доктор Риърдън да те прегледа.
Но тя сякаш не чуваше.
— През последните три-четири нощи сънувам прекрасен сън, Тони. Толкова е реален. В съня Дани идва при мен. Казва ми: „Мамо, мамо, колко се радвам, че се прибрах!“ А после казва… казва…
— Какво казва? — меко я подкани Тони.
— Казва…, че отново е моето бебе. Че пак ще държа в скута си моето малко детенце. Започвам да го кърмя и… после усещам наслада, примесена с лека болка, съвсем както беше преди да го отбия, но вече му никнеха зъбки и понякога хапеше… о, сигурно звучи ужасно. Като в разните психиатрични истории.
— Не — каза той. — Не.
Коленичи до нея, а тя го прегърна през врата и безсилно зарида. Ръцете й бяха студени.
— Не викай доктора, Тони, моля те. Днес ще почивам.
— Добре — каза той и кой знае защо се разтревожи от съгласието си.
— Сънят е тъй прекрасен, Тони — изрече тя, притиснала лице до гърлото му. Имаше някаква поразителна чувствителност в движението на устните й, в прикритата твърдост на зъбите под тях. Той усети, че получава ерекция. — Как искам да го сънувам и тази нощ.
— Може би — каза той и я погали по косата. — Може би ще го сънуваш.
4.
— Боже мой, колко добре изглеждаш — каза Бен. Сред плътната белота и анемичните зелени шарки на болничния свят Сюзън Нортън наистина изглеждаше чудесно. Беше облечена в жълта блуза на черни вертикални райета и светлосиня къса джинсова пола.
— И ти май не си зле — каза тя, прекосявайки стаята.
Той я целуна жадно, ръката му плъзна по топлата извивка на бедрото и все по-нагоре…
— Хей! — възкликна тя, прекъсвайки целувката. — За такива работи гонят от болницата.
— Не могат да ме изгонят.
— Да, но мене могат.
Спогледаха се.
— Обичам те, Бен.
— И аз те обичам. Ако можех сега да се гушна при теб…
— Чакай само да дръпна завивката.
— Ами ако ни видят сестрите?
— Ще им кажем, че ми слагаш подлогата.
Тя усмихнато поклати глава и придърпа стола.
— Много неща се случиха в градчето, Бен.
Веселието му мигом се изпари.
— Какво например?
Тя се поколеба.
— Просто не знам какво да ти кажа, даже не съм наясно какво да мисля. Съвсем съм се объркала.
— Изплюй камъчето и остави аз да преценя.
— Какво е състоянието ти, Бен?
— Подобрява се. Нищо сериозно. Докторът на Мат, едно момче на име Коди…
— Не. Говоря за душевното ти състояние. Доколко вярваш в тия истории за граф Дракула?
— О. Това, значи. Разказа ли ти Мат?
— Мат е тук, в болницата. В интензивното отделение на горния етаж.
— Какво? — Бен се надигна на лакти. — Какво му се е случило?
— Сърдечен удар.
— Сърдечен удар!
— Доктор Коди казва, че състоянието му се стабилизира. Водят го между тежките случаи, но това е задължително през първите четиридесет и осем часа. По време на пристъпа, бях при него.
— Разкажи ми всичко, което си спомняш, Сюзън. Веселието бе изчезнало от лицето му. Сега чертите му изглеждаха изящно обтегнати, бдителни и съсредоточени. Сред необятната белота на болничната стая, чаршафите и памучната пижама, той отново й се стори обтегнат до крайност, може би вече до скъсване.
— Ти не отговори на въпроса ми, Бен.
— Как възприемам разказа на Мат ли?
— Да.
— Позволи ми вместо отговор да изложа хода на твоите мисли. Смяташ, че от Марстъновия дом ми е бръмнала някаква муха в главата, а сетне съм взел да се плаша от сянката си, както се казва. Добре ли преценявам?
— Да, навярно. Но никога не съм мислила за това с толкова… с толкова груби изрази.
— Знам, Сюзън. Нека да продължим с хода на мислите ти, ако правилно съм те разбрал. Може би ще имам полза от този разбор. По лицето ти усещам, че някакъв тежък удар те е заставил да отстъпиш. Така ли е?