И наистина не се виждаха плъхове; само чайки. Франклин опита да си припомни кога е било да докара бохлюци на сметището и да не види плъхове. Не можа. И това също не му се понрави.
— Сигурно е разхвърлял отрова, а, франк?
— Хайде, размърдай се — каза Франклин. — Да се пръждосваме оттук.
7.
След вечеря разрешиха на Бен да се качи на горния етаж при Мат Бърк. Посещението бе кратко — Мат спеше. Но вече бяха махнали кислородната палатка и старшата сестра каза на Бен, че до утре сутринта пациентът навярно ще се събуди и ще може да приема кратки посещения.
Лицето на учителя изглеждаше изпито и жестоко състарено — за пръв път наистина бе лице на старец. Лежеше неподвижно, сбръчканата кожа на шията му се подаваше от болничната пижама и това го правеше някак уязвим и беззащитен. Ако всичко е вярно, помисли Бен, тия хора не ти правят добро, Мат. Ако всичко е вярно, значи сме попаднали в цитаделата на неверието, където кошмарите се прогонват с лизол, скалпели и лекарства, а не с трепетликови колове, Библии и планинска мащерка. Те се радват като деца на кръвните банки, инжекциите и клизмите с бариев разтвор. Не ги интересува дали в колоната на истината има дупка.
Той пристъпи до леглото и лекичко завъртя главата на Мат. По шията нямаше белези; кожата беше безупречно чиста.
Поколеба се още миг, после пристъпи към шкафа и го отвори. Вътре висяха дрехите на Мат, а върху куката от вътрешната страна на вратата, бе закачено разпятието, за което спомена Сюзън. Филигранната му верижка проблясваше в мекото осветление на болничната стая.
Бен се върна до леглото и надяна разпятието около врата на Мат.
— Хей, какво нравите?
В стаята бе влязла сестра с кана вода в едната ръка и подлога в другата; подлогата беше благоприлично закрита с чиста кърпа.
— Слагам му кръста — обясни Бен.
— Католик ли е?
— Вече да — мрачно отвърна Бен.
8.
Вече бе паднала нощ, когато в къщата на семейство Сойър, разположена на Дийп Кът Роуд, се раздаде тихо почукване откъм кухненската врата. С лукава усмивчица на устните Бони Сойър отиде да отвори. Беше облечена с къса надиплена престилчица около кръста, обувки с висок ток — и нищо друго.
Когато тя отвори вратата, очите на Кори Брайънт се разшириха и челюстта му провисна.
— Бъ — каза той. — Бъ… Бъ… Бони?
— Какво има, Кори?
С престорена небрежност тя подпря лакът върху рамката на вратата, изпъвайки голите си гърди по най-съблазнителен начин. Същевременно кръстоса крака, за да подчертае извивката на бедрата си.
— Божичко, Бони, ами ако беше дошъл…
— Телефонният техник ли? — запита тя и се изкикоти.
Хвана ръката му и я наложи върху гъвкавата плът на дясната си гръд. — Искаш ли да ми видиш брояча?
С ръмжене, към което се примесваха нотки на отчаяние (удавник, отиващ към дъното за трети път, стиснал млечна жлеза вместо сламка), той я сграбчи в прегръдките си. Дланите му се впиха в задничето й; колосаната престилчица тихо изшумоля между телата им.
— Олеле — прошепна тя, като се триеше в него. — Ще ми проверите ли слушалката, мистър телефонен техник? Цял ден чакам важно обаждане…
Той я грабна на ръце, влезе и затвори вратата с ритник. Нямаше нужда да му казват къде е спалнята. Добре познаваше пътя.
— Сигурна ли си, че няма да се прибере? — запита Кори.
Очите и проблеснаха в сумрака.
— Ама вие за кого ми говорите, мистър телефонен техник? Едва ли за моя прекрасен съпруг… той е в Бърлингтън, щата Върмонт.
Той я положи напреко на леглото, с провиснали на пода крака.
— Светни лампата — изрече тя бавно, с внезапно натежал глас. — Искам да виждам какво правиш.
Той щракна нощната лампа и сведе очи към Бони. Престилчицата се бе извъртяла настрани. Очите й бяха полусклопени и трескави, с разширени и лъскави зеници.
— Махни го това — посочи той престилката.
— Ти го махни — отвърна тя. — Сигурно ще се справите с възела, мистър телефонен техник.
Той послушно се наведе. Тая жена винаги го караше да се чувства като хлапак с пресъхнало гърло, който за пръв път ляга с момиче, а ръцете му потреперваха щом посегнеше към нея, сякаш самата й плът излъчваше в околния въздух мощно електрическо напрежение. Напоследък вече не можеше да я прогони от мислите си. Беше заседнала в главата му като раничка от вътрешната страна на бузата, която непрестанно опипваш с език. Развихряше се дори и в сънищата му — гола, златиста, непоносимо възбуждаща, фантазията й не знаеше граници.
— Не, на колене — каза тя. — Искам да коленичиш пред мен.
Той тромаво падна на колене, пропълзя напред и посегна към възела на престилчицата. Тя положи високите си токове върху раменете му. Кори изви глава, за да я целуне от вътрешната страна на бедрото и усети под устните си топлата, гъвкава плът.