— Трудно е да те намери човек, Куче.
— Не чак толкова.
— Седя тук почти… — той погледна часовника си — два часа.
— Мен ли чакаш?
— Помислих си, че ще искаш да знаеш.
Той ми предложи пакета си с цигари. Взех една и я запалих от златната запалка, която ми поднесе. Отворих прозореца леко, за да може димът да излиза навън.
— Грешиш, приятел. Интересуват ме само методите ти. Мога ли да направя нещо за теб?
— След малко. Чакам твоята… приятелка.
— Моите приятели са малко.
— Тази е нещо специално. Всъщност… ето я, идва.
В прекалено големия за нея дъждобран Шарън приличаше да изоставено джудже. Тя махна качулката и по косата й заблестяха водни капчици. Засмя се, отвори вратата и скочи до Дик, без да ме забележи. След това по лицето й се изписаха няколко физиономии едновременно и едва тогава се усмихна пак.
— Здрасти, Куче.
— Здравей, кукло. — Ухилих й се в отговор и хвърлих цигарата през прозореца. — С минипола ми харесваш повече.
Тя сви рамене, измъкна се от дъждобрана, извади някъде от гънките му няколко папки и седна. Полата й се дръпна до средата на бедрото.
— По-добре ли е така?
— Много.
Шарън се вгледа в двама ни за миг, после махна от челото си залепените от дъжда кичури коса и попита:
— Да не би да прекъснах важен разговор? Когато ме повика…
Дик Лейгън я потупа бащински по бедрото и се изкиска.
— Никакъв разговор. Предполагах, че ще се срещна с двама ви поотделно, но щом се събрахме…
— Какво си наумил, Дик? — попитах го.
— Няма нужда да бързаме, момче. В края на краищата аз съм само един репортер, който си върши работата в името на обществения интерес, а ако прочетеш последните вестници, ще се убедиш, че е точно така. Заводът на „Барин Индъстриз“ се задейства отново, на територията му се снима филм, в смятания за мъртъв град се съживява някакъв нов дух и така нататък, но близките до събитията хора долавят, че над всичко това витае един злокобен призрак, възприел формата на мистър Крос Макмилън. И когато дойде развръзката, тя със сигурност ще е подходяща за отразяване в пресата.
— Само в местната, Дик.
— Може би. Но участваш и ти. Куче. Голямото неизвестно. Тоест, досега.
Шарън помръдна на мястото си, а лицето й доби напрегнато изражение. Аз свих рамене.
— Да й кажа ли, Кели? — попита Лейгън.
— Защо не? Просто гледай да документираш отговорите. — Обърнах се към него и го погледнах. Това, което той видя на лицето ми, го накара да се изтегне като струна. Езикът му облиза внезапно изсъхналите му устни, но вече беше стигнал дотук и нямаше как да не продължи. Стрелна с очи едрия си шофьор, който разговаряше с едно от местните ченгета на около петдесетина метра и увереността се върна на лицето му.
— А може би ще проявиш суетността да ги документираш сам, Куче.
— Известно е, че съм правил това.
— Куче…
— Спокойно, малката, остави човекът да говори.
— Благодаря — кимна Лейгън. Долових причината за тона му. Смяташе, че е голям състезател и играе срещу слаба защита. Беше готов да троши кости, изпълнен с увереността, че всички шансове са на негова страна и се наслаждаваше на ефекта. — Както споменах, направих някои проучвания, мистър Кели.
— Пак започваш с този официален тон. Зарежи това, Дик.
— Добре. — Замълча и ми подаде още една цигара. — Може би няма да ти е приятно младата дама да чуе всичко това?
— Защо не? След като го знаят всички?
— Шарън?
Тревогата съвсем ясно се четеше в очите й, но аз свих рамене.
— Говори.
— Нали не възразяваш да поглеждам бележките си?
— Не, разбира се.
Лейгън извади малък бележник, отвори го и се вторачи в него. Цялата проклета история беше театър, но ми беше все едно.
— Освободил си се от армията в Англия през 1946-а и си предпочел да останеш там, вместо да се върнеш в Щатите.
— Така е. — Дръпнах от цигарата. Беше добра. Шарън ме гледаше съсредоточено.
— Имал си приятел, който се е оказал математически и финансов гений.
— Точно така. Роли имаше усет за бизнес.
— Но не и пари.
— По онова време положението му беше отчайващо, ако трябва да бъдем точни.
— Но — Лейгън продължи веднага, — Ролан Холанд е получил финансов подарък от някого — дадох му да разбере, че приемам наблягането на тази дума с насмешка — и е успял да го превърне в значително състояние за доста кратко време. Всъщност, станал е милионер за една нощ, както се казва.
— Напълно законно — отбелязах аз.
— Несъмнено. Във всеки случай той е решил да върне жеста на своя благодетел и му е превел значителна сума, която на свой ред е била вложена в дейности, които… да кажем, не са били съвсем законни.