Поех си дъх за около минута, а след това ги разгледах. Двама от тях не бях виждал никога, но третият беше стар приятел. Сега китката му беше счупена, а на черепа му имаше страхотна вдлъбнатина. Блеки Сондърс, главорезът от Трентън, щеше да види доста зор, докато обясни всичко това на Чет Линдън.
Чет щеше да види още повече зор, докато го обясни на мен.
Пурата, която Люси се опитваше да запали, беше скъсана на средата и не искаше да гори. Тя я изплю ядосано и затършува в джоба си за нова. Когато я запали, ми се усмихна криво.
— Като едно време, хлапе. Познаваш ли ги?
— Знам кой ги е изпратил. Какво стана?
Тя сви рамене, като че ли подобни неща й се случваха всеки ден.
— Нахълтаха преди около два часа. Изкараха акъла на Бет и момчетата.
— Какви момчета?
— Старият Стенли Крамър и Стони. Бет ги изпрати да изровят някоя помия за братовчедите ти. Намериха това-онова. Открили са едно от пострадалите момичета и то е написало писмо с всички подробности.
— Те добре ли са?
— Нищо им няма. Завързани са в кухнята.
— Слушай, Люси… не ми го разказвай на серии като по телевизията, нямам никакво…
— Спокойно, синко. Първо ми кажи какво ще правим с тия отрепки. Ако искаш, все още познавам някои хора, които…
— Остави това. — Минах покрай нея и след пет минути тримата бяха така завързани, че не можеха да помръднат, ако не решах аз. Намерих своята ютия, прибрах я и накарах Люси да седне. — Така. А сега ми кажи всичко.
Тя кимна към Блеки и дръпна от пурата.
— Този е приказливец. Много ти беше ядосан за нещо, Куче. Изглежда са ходили из града и са проверявали познатите ти, но не им е провървяло, докато не чули старият Джук да казва на Тод, че те е виждал, колко добро момче си бил и че имали нещо за теб. Джук се отплеснал и обяснил, че най-напред ще дойдат тук, а после ще потърсят и теб. Стенли и Стони дойдоха тук и изпратиха Джук да свърши някаква работа. Проследили са ги.
— Никой не ми се е обаждал.
— Опитваха се да те намерят.
— Не останах на никое място достатъчно дълго.
— Точно така. Решиха да те почакат. Дявол да го вземе, след като завързаха останалите в кухнята, единият от тези дори поигра на карти с мен. Копелето му с копеле мамеше и трябваше да се откажа. Знаеш ли колко ми струва тази лампа?
— Десет долара.
— Да, но тогава доларът беше долар.
Усмихнах й се криво и казах:
— Хайде да ги освободим от кухнята.
Страхът на Бет се бе превърнал във възмущение и тя бе готова веднага да ги залее с ведро вряла вода, но успях да я разубедя. Оставих я да ги изрита по главите един по един и да се наслади на приглушените стонове, които излизаха през запушените им усти. Крамър и Стони не искаха нищо подобно и се наложи да изпият по няколко солидни глътки от най-хубавия скоч на Люси, преди ръцете им да престанат да треперят. Също така не беше лесно да накарам Стони да си спомни къде е сложил писмото, но най-накрая го изрови от джобовете на едно старо яке, метнато на облегалката на стола.
Беше подробно, с места и дати, а в края се споменаваха още две имена на жени, които биха участвали в притискането, ако им се гарантира, че няма да пострадат. Самата тя била готова да свидетелства и в съда, ако нещата опрат дотам. Сега вече можех много сериозно да подпаля чергата на братовчеда Алфред.
Прочетох писмото и го прибрах в джоба си.
— Благодаря — казах след това. — ще ви се отплатя както трябва за това.
— Не искаме нищо, мистър Кели — обади се Крамър. — Освен завода „Барин“ да заработи на пълни обороти.
— Ще ми се да можех да ти обещая това.
— Каза, че ще опиташ да го направиш.
— Без съмнение. Само че от опита до резултата разстоянието е голямо.
— Но ще опиташ?
Кимнах.
— Дори и Крос Макмилън да се озъби?
— Ще ми той да беше единственият, който ми се зъби. Тези тримата са само началото.
— А когато Крос чуе какво е…
— Не ги е изпратил той.
Погледите на двамата се срещнаха, после се насочиха към Люси.
— По-лошо ли ще става? — попита тя.
— Няма да повярваш, скъпа — кимнах с глава към другата стая, където онези тримата цапаха с кръвта си килима на Люси, — че тази страна на въпроса изобщо не ме безпокои. Скапаният Макмилън притежава достатъчно власт, за да навреди на когото си поиска, а аз не мога да му попреча по никакъв начин. У него са парите и изпитва достатъчно силна омраза към семейство Барин, за да разруши всичко тяхно с искрено удоволствие.
— Майната му! — изръмжа Люси.
— Опитай се да го кажеш на цял град, пълен с хора, в чиито очи светят току-що запалени звезди.