— Оттеглил съм се, но да приемем, че са ме повикали на консултация. И… още нещо. Как ме откри?
— Изобщо не си направи труда да прикриеш следите си, синко. Доста глупаво, нали?
— Изобщо не съм си правил труда да мисля за това.
— Но без съмнение създаде доста проблеми на всички останали. Доста време им отне, докато научат къде си. — Той се засмя. — Хубава работа свърши с Брайди Гръка и Маркъм.
— Не ги убих аз.
Той пак се засмя и забарабани с пръсти по перилото на стола.
— Знам. Но всички останали бяха твое дело, нали?
Нямаше смисъл да му отговарям. Знаеше отговорите.
— Кой остана, Куче? — Знаеше и този отговор, но искаше да го чуе от мен.
— Арнолд Бел.
— Той е от новите, Куче. Чувам, че бил дори по-добър от теб, в дните на най-голямата ти слава. Платено му е в аванс и той е от хората, които са изцяло посветени на работата си. Ти си най-голямото предизвикателство пред него и след като те премахне, той ще е първият в бизнеса. Ще дойдат други като Фльор и Турчина и те винаги ще се нуждаят от услугите на хора като Арнолд Бел, за да държат навлеците настрана от империите им. Направиха всичко възможно, за да те очистят, защото ти си най-голямата заплаха за всички тях. Докато си жив те никога няма да се чувстват в безопасност. И изпращат най-големия стрелец и всички преимущества са на негова страна.
— Мислиш, че ще може да ме пипне?
— Разбира се. Знаеш как става в нашия бизнес. Винаги тези, които се издигат, премахват онези, който се канят да излязат.
— Тогава защо си ме накиснал?
— Понякога старците имат нужда от завръщане към миналото, за да освежат спомените си. На моята възраст човек може да живее само с това. Съжалявам, че няма да съм тук, за да го видя. Предполагам, че ще е кървава история. Може би ако ме беше открил малко по-рано, шансовете ви щяха да са равни, но ти се забави, приятел. Рефлексите ти са налице, но старият компютър вече не работи така бързо, както преди. Старите кучета ги приспиват, синко. Готов си за инжекцията.
— А не мога ли да излая за последен път? — попитах.
Ферис кимна.
— Можеш дори да изръмжиш.
— Много ти благодаря. Къде е стоката?
— В един стар камион отзад. Не си прави труд да ме питаш как съм я докарал дотук и как смятам да се върна у дома. Един ден всички ще го прочетат в мемоарите ми. — Той бръкна в джоба си, извади ключ за стартер и ми го подхвърли. — Както се изразяваше някога, топката сега е у теб.
Беше скрит в сянката на къщата. Стар закрит Додж с изпомачкани калници и врати, които се отваряха със сила. Откъм страната на шофьора нямаше стъкло, а дупките на седалката бяха покрити със старо войнишко одеяло. Ключът ставаше за задната врата и когато я отворих, запечатаният орехов ковчег заблестя с мека светлина от пламъка на кибритената клечка. Шарън ахна и ръката й стисна моята. Освободих се, качих се в каросерията и счупих печата на капака. Когато видя, че надничам в тапицирания със сатен сандък, лицето й пребледня, а очите й светнаха.
— Куче… — едва долових шепота й.
— Това е най-големият труп на света, скъпа. Тук има достатъчно хероин, за да наблъскаме със свръх-дози всички наркомани в Ню Йорк едновременно.
Затворих ковчега и слязох от камиона.
— Куче… — повтори тя пак. — Хероин?
— С голямо „X“.
— Твой?
— До грам. За милиони долари и всичките са мои.
Не беше нужно да гледам лицето й, за да доловя отвращението й.
— Какво смяташ да правиш с него? — попита ме след това и в гласа й се появи ненавист.
— Ще го продам, малката.
Този път не ме докосна. Направи крачка встрани и се сля със сянката.
— Мисля, че те мразя. Куче — каза Шарън много спокойно.
— Това е добре, защото не би могла да разбереш какво струва това нещо.
— Много добре разбирам. Трябваше да те послушам по-рано. Този свят щеше да е много по-добър, ако в него нямаше хора като теб.
— Тогава се навъртай наоколо и ще гледаш, когато го напускам.
— Ще го направя, Куче. Нали и без това искаше точно това?
Стомахът ми се сви на топка, но трябваше да го преодолея.
— Да.
Огледах, за да видя Ферис, очаквах да чуя сардоничния му смях.
Но той вече бе потънал обратно в миналото и ме бе оставил сам с ужасния си подарък.
23
Не можеш да запазиш поза на достойнство, когато пред очите ти зее грозната муцуна на автоматичен армейски колт 45-и калибър. Не и когато знаеш кой е типът, стиснал синкавата стомана и си бил сигурен, че си се отървал от него преди няколко часа. Не и когато си по чифт раирани долни гащи, без нищо друго и кльощавите ти крака не искат да застанат спокойно, а една фантастична руса красавица, с току-що озлобени от живота очи, те гледа с погнуса.