Тя също знаеше, но не беше съвсем сигурна, докато не отвори плика, не видя ключа и документите за собственост.
— Твоя е, красавице.
— Куче… — гласът й едва се чуваше.
— Възстановена е… такава, каквато си я оставила.
— Защо?
— Поне един от двама ни трябва да спечели нещо от всичко това.
Тя понечи да каже нещо, сълзите й попречиха. Мушна ключа в ключалката и натисна дръжката. Вратата се отвори безшумно. Шарън натисна ключа и лампата се запали. Чух как дъхът й секва.
— Предполагам, че адвокатът е задавал въпроси.
Нямаше нищо претенциозно. Беше просто една старомодна къща, толкова топла и уютна, че сякаш от кухнята ухаеше на пай и откъм двора се чуваха детски гласове, докато мъжете играят на карти, а жените сервират бира с кани и клюкарстват. Мястото изобщо не беше за еманципирани жени. Все още миришеше на боя, мекият килим беше на мястото си и всичко беше готово за живеене — ако някой искаше да живее с носталгията по миналото.
— Хубаво е, Куче.
— Това е късмет, скъпа. И на мен ми се ще да имах такава.
— Но ти имаше голямата къща на хълма.
— Не аз. Аз бях копелето.
— Ами… на горния етаж…
Свих рамене.
— Иди да погледнеш.
Изкачихме се по стълбата, застлана със синя пътека. Започна да отваря стаите една по една и да се усмихва. Стигнахме до нейната. Тук бяха вложили особено старание. Очите й бяха мокри, устните й бяха мокри, в този момент трябваше да я оставя сама.
Навън беше тъмно. Искаха мишената да излезе от района, където има други хора.
Щарън се обърна бавно, вгледа се продължително в очите ми, разкопча блузата си и я пусна на пода. Нямаше сутиен и гърдите й бяха пълни, дръзко вирнати.
— Недей, скъпа — казах аз, а тя откопча полата си и също я остави да се свлече на пода. Изрязаните бикини останаха на нея само още няколко секунди и тя застана пред мен, без да се срамува, съвсем гола. Девствената й путка се усмихваше с раздалечени устни, защото не знаеше какво друго да прави и Шарън легна на леглото, в което бе спала като дете с подканящо разтворени крака. Преди да зададе въпроса, погледна ръцете си.
— Кой си ти, Куче?
— Познаваш ме.
— Никой не те познава. Не и сега. Може би знам повече, отколкото си мислиш, но искам да го чуя от теб.
— Защо? И без това не би повярвала.
— Съблечи се.
— Не.
— Искам да видя пишката ти.
— Дявол да го вземе, престани!
— Покажи ми я.
Краката й потрепериха, тя се усмихна, а ръката ми започна да се занимава с копчета и ципове.
— Дявол да го вземе…
— Куче… не се притеснявай… и аз не мога да се сдържа.
Хвърлих ризата и панталоните. Имах ерекция, която не заслужавах, а тя лежеше гола и едната й ръка галеше космите между краката й. В ушите ми нещо запищя, стомахът ми се сви и легнах до нея, така че да може да протегне ръка и да ме пипне.
— Шарън…
Тя намокри пръста си и го прокара между краката си.
— Кой си ти, Куче?
— Слушай…
— Започни от войната. Разкажи ми за Роланд Холънд.
Протегнах ръка покрай проклетата си ерекция, взех пистолета, който бях хвърлил на леглото и го преместих до възглавницата. Положението беше невероятно и можех единствено да мисля, трябваше да мисля.
— Роланд Холънд — продължи да настоява тя.
— Гений в бизнеса. Дадох му спестяванията си и парите, които получих, когато се освободих от армията, за да основе фирма. Получих десет процента. Всичко е напълно законно.
Шарън погледна едната си ръка, реши, че все още не е достатъчно мокра и докосна пръстите си с език.
— Десет процента от много милиони са много милиони.
— Браво, умна си. А сега можеш да умреш, защото смятам да се облека.
Тя се обърна към мен и ме улови здраво.
— Каза, че ще ме вземеш.
— Шарън…
— Онзи човек в Ню Йорк… Винсънт Тобано. Той е ченге, нали?
— Дявол да го вземе, защо не…
— Просто трябва да ми кажеш. Направи всичко възможно, за да ме накараш да те мразя. Защо просто не ми кажеш?
Щеше ми се проклетият ми пенис да омекне. Но той нямаше никаква съвест. Взех гащетата си, извадих цигара от джоба си и я запалих. След това седнах на ръба на леглото с гръб към нея.
— Наеха ме — отвърнах.
— Кой?
— Правителството. Имах съвършено прикритие. Вече бях богат. Направиха ме черноборсаджия. Включих се в голямата игра и когато нещата отиваха по дяволите, никой не можеше да обвини мен. Винаги го отдаваха на някоя лошо скроена операция. Отдавна съм в бизнеса, но само работодателите ми знаеха кой съм всъщност.