— Щеше да ти поиска значката.
— Естествено. Показах му я.
— Куче… всичкото това за един задник? Можеш да си го набавиш безплатно, ако поискаш. Освен това…
— Млъкни и се обличай.
— Кажи ми… — започна Роуз.
— Не — казах й, — Лий не знае. Само ти знаеш. Аматьорите са вън от играта и в това няма никакво съмнение.
— Искам своя дял. Наумил си нещо и ако искаш да съм с теб, трябва да ми дадеш каквото ми се полага.
— Говориш като в стар филм, маце.
— Тогава ми дай моето.
— Какво е то.
— Отзад — засмя се тя.
— Ами ако боли?
— Вземи малко бебешки крем. Няма да боли. Мога да контролирам сфинктера си.
— Ах ти, лошо момиче!
— А не ме ли обичаш?
— Естествено.
— Тогава? Не ми казвай, че ти е за първи път.
— Не е.
— Така си и мислех. Предполагам, че си имаш и вазелин.
— Сега не.
— Е, аз имам — обясни ми тя.
— Тогава отваряй кутийката. — Ухилих й се и се измъкнах от панталоните. — Не гледай.
— Исках да видя как си оборудван.
— Кукло, искам да те задоволя, без да нараня малкото ти крехко тяло.
Смехът й бе ясен и звънтящ. Тя отметна завивките, застана на колене и скри глава в ръцете си в такава класическа поза, че почти забравих за какво съм дошъл.
— Хайде, човече — каза Роуз. Запалих цигара.
— Съжалявам за това, малката.
Роуз се обърна назад, в очакване да види немощния, неспособен левак, който само дрънка, но аз бях голям и готов, само че първо ми се пушеше.
— Куче, ти си мръсно копеле.
— Може би трябваше да те предупредя.
— Защо го правиш?
Най-накрая красивата курва се обърна, гола и раздразнена, с големи стегнати цици и дяволски изкусителни бедра, особено след като великолепната й катерица впери самотното си око в мен.
Станах и взех някаква четка за коса. Има един страхотен начин да разговаряш с мацка, когато предпочиташ да мислиш. Започнах да я реша.
Тя приказваше.
Приятно и лесно, но все пак трябваше да науча някои неща. Мадамите отвъд океана бяха други. Желанията им бяха специфични и всичко в тях насочваше към тази специфичност. Сега бях с една типична американска курва и единственото специфично при нея беше отношението й към парите.
— Ти си капиталистка — казах, точно когато получи оргазъм от четката.
— Кучи син — простена Роуз.
— Комплимент или упрек?
— Никой мъж не бива да знае чак толкова за жените. Какво ще стане с момичето, за което се ожениш?
— Поне ще води секси живот — отвърнах.
— Дано някоя се хване на това.
— О, не се съмнявам.
— Ще ти дам препоръки.
— За четката?
— Дявол да го вземе, Куче, с четката си страхотен, а какво можеш да постигнеш с другото?
— Можеш да опиташ. Обърни се.
— Копеле такова. Знаеш, че дойде само, за да говориш с мен.
— Първо трябваше да те размекна.
— Нямаше защо. Самият ти имаш нужда от това.
— Как си сега?
— Можеш ли да ми дадеш нещо повече от четката за коса?
Казах „аха“ и й дадох нещо повече, а когато дишането й се върна към нормалното ме погледна с ужасна усмивка и отбеляза:
— Може би Лий ще те убие.
— Вече се опита.
— Наистина ли?
— Разбира се. За това сме приятели.
— И двамата сте смахнати.
— Затова побеждаваме. Искаш ли да си с нас?
Роуз се вгледа в мен продължително. Тя облиза пръст съблазнително и го прекара през цепката си.
— Порнография?
— По дяволите — казах. — Знаеш как да се държиш с един мъж.
И за пръв път си дадох сметка, че тя е като мен.
— Кого будалкаш? — попита Роуз.
— Във всеки случай не себе си.
— Куче… някога стреляли ли са по теб?
— Млада госпожице, влязох във Втората световна, война, когато бях едва на двайсет. Станах летец и историята на живота ми преди това не е сред публикуваните биографии. За четири години гадости не получих нищо, а за четири години цивилен живот след това получих четири изстрела. Има само един начин да видиш белезите.
— Надявах се да го чуя. Хайде да се чукаме.
— Само ако ми кажеш това, което трябва да знам.
— Искаш твърде много.
— Не е чак толкова.
— Наистина ли, Куче?
— Знаеш, че съм проклет кучи син.
— Знам.
— Още ли искаш?
— След последното… по дяволите!
— Добре, обърни се.
— Слушам, сър.
— Била ли си в армията?
— Не.
— Тогава защо тези военни приказки?
— О, млъквай и чукай.
— Не без твое съгласие.
— Избери си дупка — каза Роуз.
— Кой е смахнат сега, а?
— Ти, ако не го навреш някъде.
— Предполагам знаеш, че дойдох тук с определена цел?
— Разбира се.
— Тогава защо продължаваш да ме разсейваш?