— Бях забравил.
Роуз се изкиска над чашата си.
— Да не би да си останал с някакви лоши спомени, Куче?
— Не, но се наложи да си поделим разходите за аборта на диспечерката. Не знаехме кой го е направил.
— Забрави това — промърмори Лий. Той отпи от чашата си, за да се опита да скрие угриженото изражение, което започваше да замъглява погледа му. Когато остави чашата си отново, ми кимна одобрително.
— Хубави дрехи имаш, момче. Впечатлен съм.
— Поне са по модата — отбеляза Роуз. — Добре дошъл сред хората от новата генерация.
— Винаги съм бил сред тях.
Лий отново ме изгледа странно.
— Какво правехте — попитах ги.
— Купон — отговори Лий. — Първокласен, достоен за вестникарските притурки в неделя. Мъчехме се да уточним списъка на поканените.
— Какъв е поводът?
— Шарън не ти ли каза? Измъкнала е пет милиона от Уолт Джентри за деденцето С. К. Кейбъл. Ще правят копродукция. Старият С. К. е запазил правата върху последния бестселър и смята да промени общественото мнение за себе си. От експлоататор на секса ще се превърне в гениален артист, задоволяващ потребността от изкуство на обществото.
— Коя е книгата?
— „Плодовете на труда“.
Изсумтях и запалих цигара.
— Такова заглавие, без никакъв секс?
— Къде живееш, момче? Всичко е секс. Въпросът е как боравиш с него. С. К. ще го интерпретира по съвременен начин, както се казва. Ще разкаже нещата такива, каквито са.
— Какви са? — Ухилих се.
Лий погледна Роуз и се разсмя.
— Той пита мен! Добри човече, досега не съм открил нищо, което да може да го замени.
— Може би не си търсил както трябва?
— Глупости. Посочи нещо, което да е по-добро.
Свих рамене и дръпнах от фаса.
— Не знам дали е по-добро, но насладата е налице. Поне за някои хора.
— За какво говориш.
— Помниш ли първия си свален самолет, Лий? Беше един бомбардировач над Ламанша. Видя как двамата пилоти изскачат от него, но парашутите им не се отвориха. Как се чувстваше?
Раменете му потрепериха и той отвърна:
— Гадно.
Не можах да не се засмея.
— Както и първия път, когато си чукал, помниш ли? Разказвал си ми за това. Устроили са ти кръщене в бандата, като са те накарали да оправиш една евтина курва върху скъсано канапе в някакъв гараж. Теб — моралното хлапе от добро семейство. От това също ти се е догадило, нали?
— Да. Бях само на четиринайсет години.
— Но си го вдигнал, приятел — припомних му. — А какво ще кажеш за втория си свален самолет? Летях до теб, когато го улучи и се спусна с него чак до долу, за да гледаш как гори. Вечерта устрои купон и се напи.
— В края на краищата, Куче…
— Още не съм казал най-важното. След това ти се превърна в ловец. Започна сам да търсиш плячката си. Стремеше се да я отделиш от останалите и да влезеш в двубой. Получаваше нещо като оргазъм, ако улучеше. След това приятни преживявания в бара, малко хвалби, докато възбудата премине и пак на лов. След известно време всичко това се превърна в най-обикновена игра.
— Зарежи това, Куче. Убиването и сексът не са едно и също.
— Наричат оргазма „малка смърт“, нали?
Роуз бе подпряла глава на ръката си и ни наблюдаваше с особено изражение на лицето.
— Знаеш ли, може би е прав, Лий — каза тя и очите й се вторачиха в моите. — Кажи ми, Куче, ти изпадал ли си в екстаз, когато си убивал?
— След първия път схванах приликата.
— Нямах предвид това.
Угасих фаса си.
— Може би. Но не съм мислил за това, когато го правех. Войната наистина не е естествено състояние на нещата.
— Куче…
Лицето на Лий беше напрегнато, говореше тревожно.
— Какво?
— След като заговорихме за тези неща… ти какво чувстваш?
— Повечето хора не знаят какво е да убиваш.
— Не питах за повечето хора. Питам за теб, за убиването и за секса.
— И двете се превръщат в изпит, който вземаш или те късат, който ти е приятен или те отвращава. Ако спечелиш, добре. Ако се провалиш, чувстваш се гадно.
— Ти как се чувстваш, Куче?
— Все още съм жив и доволен, Лий.
— Плашиш ме.
Намръщих се заради сериозността на изражението му.
— Следващият път, като се качиш на някоя курва, помисли за тези неща. Може да се окаже, че у теб дреме непроявен маниак убиец.
— Престани да влияеш зле върху чукането му — намеси се Роуз. — Типовете като него са склонни да вземат нещата присърце, а не искам в спалнята ми да влиза Джак Изкормвача.
Замръзналата гримаса освободи лицето на Лий и той се усмихна.