Чакаха ме на една маса в дъното на кафенето — Чет и Блеки Сондърс, главорезът от Трентън — и пиеха кафе като двойка нощни бухали, тръгнали към дома. Направих се, че кихам в носната си кърпа и скрих лицето си, когато минах покрай човека, който ги подсигуряваше. Гледаше витрината до тази на заведението. Подминах го, обърнах се рязко и без да забележи опрях цевта на пистолета в ребрата му.
— Хайде да идем при другите, приятел — казах.
Реакцията му беше като на истински професионалист. Само сви рамене и тръгна към вратата. Може би имаше и други, но нямаше да смеят да предприемат нищо.
Когато се приближихме, разбраха какво се е случило, Блеки започна да се надига, но Чет го спря с жест и ми кимна, сякаш нищо не се е случило. Седнах с гръб към колоната, казах на човека от улицата да дойде до мен и погледнах трите неприятни лица.
— Кафе? — попита Чет.
Не му обърнах внимание.
— Защо са тези детски игри? — Кимнах по посока на мъжа до мен.
— По навик, предполагам.
— И Блеки ли е навик?
Убиецът се втренчи в мен, изпълнен с копнеж да се измъкне. Надявах се да се опита.
— Той се занимава с друго — отвърна Чет.
— Дано да е така, Чет. Не си ли му разказвал за мен?
— Блеки знае.
— Но не е особено впечатлен?
Сондърс изръмжа на ниска скорост.
— Нищо не може да ме впечатли, надут пуяк такъв.
— Винаги има първи път, Блеки. В общи линии той е и последен.
— В ръката му има пистолет — каза типът до мен.
Чет го изгледа с отвратена гримаса и пак се обърна към мен.
— Успокой се, Куче. Искам само да поговорим.
— Ти ме покани на купона.
— Видяхме Маркъм и Брайди.
— Какво ще кажеш?
— Обичаш да използваш фантазията си, нали?
Ухилих му се.
— А защо не? Не могат да ме обвинят в убийство. Веднага щом ченгетата проверят досиетата на тези двамата, ще решат, че няма нужда да си дават много зор да ме окошарят. На тях им допадат вътрешните вражди. Те поддържат бизнеса на цветарските магазини и погребалните кантори, а освен това значително улесняват работата им.
— Ако ставаше дума за обикновено убийство, може би. Но това тук ми прилича на покана за война.
— Браво, Чет. Позна. Освен ако Турчинът не го приеме с благородство и не схване, че е предупреждение да се откаже.
— Турчинът не приема нищо с благородство.
— Тогава ще пусна в действие някои механизми.
— Дявол да го вземе! Точно от такава помия се страхувам!
— Не ме обвинявай мен, приятел. Не започнах аз. Всеки, който се опитва да ме следи, ще си изпати. Това важи и за Турчина. — Замълчах и го погледнах. — Ето какво ме изненадва — това малко тлъсто лайно е твърде дребно, за да се залови за такава тежка работа.
— Не ти ли минава през ум, че някой може да го натиска отзад?
— Минава ми.
— Защо, Куче?
Не му отговорих.
— Никой не се оттегля от този бизнес.
— Освен мен. Вече го направих.
— Само си мислиш, че си. Когато се оттеглиш, ти си мъртвец.
— Чувал съм го и друг път. Реших да стана изключение.
Чет опита кафето си, след това го даде на Блеки и му каза да донесе ново — топло. Нареди на другия да отиде с него и когато останахме сами, заговори:
— Въртях доста телефони, Куче. В момента ми идват някои странни мисли.
— Какви?
— Питам се защо три различни международни синдиката се потят така обилно поради факта, че си напуснал сцената.
— Защото знам твърде много.
— Всеки знае твърде много. Никой не се интересува от знаенето.
— Престани да усукваш, Чет.
— Да си в състояние да докажеш твърде много, е съвсем друга история.
— Добре де — изсумтях — имаш предвид, че ако ме премахнат, ще излязат наяве множество осезаеми факти, така ли?
— Нещо такова.
— Тогава защо изпратиха Маркъм и Брайди?
Блеки и другия се върнаха с кафето го оставиха на масата. Когато седнаха, Чет сложи мляко и захар и го отдалечи чашата от себе си.
— Може би не са искали да те убият. Може са възнамерявали само да те притиснат. Онези двамата знаят всички фокуси и ако решат, че някой трябва да говори, той говори.
— Само че този път попаднаха не на когото трябва.
— А следващия?
— Говори направо, Чет. Това увъртане започва да ме отегчава.
— Ние също сме замесени, Куче. Ако се разприказваш, ще ни извадиш всичките на показ, а мога да те уверя, че ценим повече себе си, отколкото теб.
— Тогава защо си довел големия си убиец?