Когато седнахме на столчетата пред него и поръчахме бира, двамата посетители замълчаха, колкото да ни огледат и продължиха спора си. Барманът остави чашите ни пред нас, издрънча с касовия апарат, за да прибере парите и ми върна рестото. Аз се вгледах в лицето му внимателно и си спомних едрия мъж с огромно шкембе, който някога се спускаше в избата по улея за бъчви и дълбокия глас, с който ни караше да се надпреварваме да спечелим петачетата, които ни даваше, за да разчистим външните маси.
— Тод? — казах аз.
Старецът се обърна и се вгледа в мен. Кимна.
— Да не би да си на диета?
Той се усмихна и усмивката му разкри изкуствените зъби.
— На рак съм, синко. От много време. Вече никой не ме помни дебел. Кой беше ти?
Подадох му ръка и изчаках да я поеме.
— Камърън Барин ми беше дядо.
Тод издърпа ръката си рязко.
— Да не си…
Преди да успее да завърши, поклатих глава.
— Не, аз съм копелето. Догрън Кели. Понякога вършех едно-друго тук, когато успеех да се измъкна от замъка горе.
Усмивката му изведнъж стана много широка и той сграбчи ръката ми отново.
— Дявол да го вземе, момче! Как да не те помня! Помня как се бихте с онова поляче кой да вземе метлата, за да разчисти след един от гуляите навън. Заложих пет долара на победителя.
— Умееше да удря — казах аз.
— Да, но ти спечели. — Тод се засмя отново и наля бира и за себе си. — Знаеш ли, на него заложих други пет.
— Лошо.
— Аз съм си виновен. Не трябваше да забравям, че си син на баща си.
Оставих бирата, преди да отпия.
— Познаваше ли го?
— Разбира се. Познавах и майка ти. Но това беше преди всичките неприятности. Какъв див ирландец беше той! Срещаше се с майка ти тук, при мен. Но никой не знаеше за това. Тя пееше, а старият Барни свиреше на пианото. — Тод замълча за малко и се наведе към мен. — Да не би да говоря повече, отколкото трябва? Понякога старците като мен…
— Всичко е наред, Тод. Това е нещо, което не знаех и се радвам, че го научих. Радвам се, че майка ми е била достатъчно свястна, за да се чупи от онази пасмина, когато е можела.
— И двамата умряха, нали?
— Аха.
— Лошо. Тук вече не е както едно време. А ти защо се върна?
— За да видя старите места.
— Вече няма много за гледане. Освен за нея — той кимна към Шарън. — Дъщеря ли ти е?
Шарън прихна с бирата и взе книжна салфетка, за да избърше брадичката си. Когато свърши, въздъхна отчаяно и промърмори:
— Боже мили!
— Дори не сме женени — казах му аз.
— Май пак оплесках нещата.
— Не, Тод. Показа ми нещо важно. Май е по-добре да си намеря някоя на моята възраст.
— Не го прави заради мен — обади се Шарън бързо. — След като свикнах с живота в Ню Йорк, всичко това ми се струва много забавно.
— Добре че не ми е дъщеря.
— Ако бях, връзката щеше да е много перверзна.
— Нямах предвид това. — Сбутах я с лакът, а Тод се изкиска.
— Едно време не живеех като вас младите сега — каза той след малко. — Дори се радвам, че и последната светлина изгасна. Сега жената за мен е нещо, което ходи в женската тоалетна, вместо в мъжката. — Той допи бирата си, напълни трите чаши отново и ги остави пред нас. Този път не взе пари. — Не ми каза защо си дошъл. Наистина ли само за да огледаш?
— Донякъде. Трябва ми малко информация.
Тод скръсти ръце и кимна.
— Аха. Е, този клуб вече не е като едно време, когато в него можеше да се научи всичко. Все пак понякога чувам едно-друго.
— За „Барин Индъстриз“?
— Отива по дяволите — отвърна той. — Не работят и наполовина на това, което работеха някога. А ако отново получат поръчки, ще трябва да търсят работна ръка другаде. Не останаха много млади хора наоколо.
— Ами Макмилън?
— Страшен тип. Той нае всичките за завода си в Абърдийн и за електронния завод край Мадрид. Дори купи земите им, за да могат да се преместят по-лесно.
— Съседни парцели вероятно, и до един близо до водата.
— Точно така. Но на кой ли му пукаше?
— Макмилън е знаел какво прави.
Тод сви рамене и разпери ръце.
— Всички си тръгнаха с радост оттук. Може би още са доволни. Този град не се е подобрил с нищо.
— А чувал ли си нещо за братовчедите ми?
— Денисън и Ал? Тези двама лигльовци? Единственото, което правят, е да устройват гуляи в кънтри клуба. Светски боклуци. Имам една племенничка, което им сервира и тя ми казва какво става там.
— Беснеят ли?
— Ами! Тези стари моми ли? Само размахват кърпички и сплетничат. Половината мъже ходят единствено защото жените им ги карат. Дрънкат за голф край бара и се напиват. Не както едно време тук.