— Тук ли си живяла? — попитах я.
Шарън прекоси стаята и остави лампата на тоалетката.
— Моето малко убежище. Обичах тази стая.
— Всъщност ти не си се изнесла от тази къща.
— Не можах. Взех само най-необходимото и тръгнах. Не мислех, че някога ще се върна тук. Твърде много спомени, Куче. Реших да започна отначало.
— Спомените не могат да се заличат, кукло.
Странното изражение пак се появи на лицето й и изчезна почти веднага.
— Да, зная.
Гледаше ме в огледалото на тоалетката. После очите й се плъзнаха встрани, тя откачи една снимка от стената, усмихна й се и я мушна в джоба си.
— Куче… — Пръстите й започнаха да разкопчават копчетата на сакото й едно по едно. — Можем ли да останем тук тази нощ? Заедно?
— Бъркаш ме с мечтите си, майката.
— Мечтала съм много… в същото това легло.
— Ще престанеш ли да ме блъскаш в главата? Една нощ на плажа бих могъл да издържа. Беше забавно и хубаво. Следващият път обаче няма да е така. Ти вече не си малко момиченце. Когато махнеш тези дрехи, отдолу се показват прекрасни женски извивки и хубава мека плът. Не мога да издържа този тормоз. Отразява се зле на инструмента. Някога наричахме това любовни болки.
Тя съблече сакото си и го хвърли върху люлеещия се стол. Започна да разкопчава ризата си, но аз оставих своята лампа на земята и я сграбчих преди да успее да я разтвори. Шарън се усмихна и поклати глава.
— Миналия път исках да ме вземеш, но ти не пожела. Сега искам да не ме вземеш.
— Стига с тези глупости! — почти изкрещях.
— Моля те, Куче! Само сега! Няма да се случи втори път.
— Слушай, нямам нищо против фантазиите, но…
— Понякога човек живее с фантазиите си дълго време. Моля те, Куче!
Тя ме отблъсна с малките си нежни ръце и отиде до гардероба. Наблюдавах я докато бавно се съблича и вътрешностите ми отново се обърнаха. На бледата жълта светлина беше по-красива от всякога, но някак си с по-различна красота — млада, несъзнателна. Когато свали всички дрехи, Шарън отметна завивката и се мушна в леглото.
Погледнах я, зачудих се с какво ли се захващам, после също се съблякох, но не със същата неосъзнатост. Направих го бързо, угасих двете лампи и легнах до нея.
— Само ме прегърни — каза тя.
Аз исках да кажа същото, но не го направих.
12
Пистолетът се оказа в ръката ми с дръпнат предпазител в момента, в който докоснах дръжката на вратата. Лий беше типичен нюйоркчанин и обикновено се барикадираше с тройна заключалка, но сега вратата се отвори съвсем лесно. Вях стигнал прекалено напред, за да мога да се върна, така че се изтъркалях на пода до най-близкия ъгъл, готов да засипя с олово всеки, който решеше да тръгне срещу мен.
Изчаках, заех по-удобна позиция и пак изчаках. Нищо не се случи. На обедните слънчеви лъчи, струящи през прозореца, танцуваха кълба прах, а уличният шум се чуваше като тихо боботене. След като минаха още трийсет секунди станах и се запромъквах към стаята, в която спях. Никой не беше ровил в нея, беше тиха и спокойна.
Стаята на Лий отсреща беше затворена, а на пода се търкаляха няколко писма и един вестник. Стигнах до него бързо, ритнах го и зачаках да видя какво ще се случи. Нищо.
Но този път чух шум — едва доловим стон и бълбукане. Завесите все още бяха пуснати и почти пипнешком преминах през неоправената спалня на Лий към банята. Странните звуци се усилиха, стихнаха, после пак изригнаха, странно истерични.
След това разбрах какви са те, прибрах пистолета и отворих вратата толкова бързо, че едва не счупих езичето на бравата. Лий беше във ваната със завързани зад гърба ръце и крака, а устата му бе залепена с широка хирургическа лепенка. Тежкият метален стол от бюрото бе хвърлен върху него, за да не му позволява да мърда, а кранът бе пуснат да тече съвсем слабо, за да направи смъртта бавна и мъчителна. Мускулите на врата му се бяха превърнали в корави въжета от напрягането да държи лицето си над водата, а очите му бяха разширени от ужас.
Спрях крана, вдигнах стола и извадих Лий от ваната. Когато развързах ръцете и краката му, отпускането на огънатото му тяло го накара да повърне и аз махнах лепенката от устата му, преди да се е задушил. Лий ме погледна, простена глухо и изгуби съзнание.
Освен лекото пребледняване по слепоочията, по него нямаше други следи от насилие. Сложих го в леглото, разчистих и седнах до него, за да разхлаждам челото му с мокра кърпа. След малко клепачите ми се раздвижиха.