— Кой го е застрелял?
— Никой не знае. Смятат, че е било неуспешен опит за кражба. Убиецът е изчезнал без следа.
— По дяволите — изругах. — Кой пипна наркотика?
От другата страна на линията се чу кискане.
— Това е най-смешното. Никой! Куриерът изглежда е очаквал нещо подобно и е сменил пакетите. Истинската стока все още е скрита някъде. Планът му е бил, ако всичко мине добре, да прибере парите и след това да каже на посредника къде да намери истинските пакети. За жалост не е предвидил, че може да бъде и убит.
— Никакви следи ли няма?
— Засега никакви. Куриерът беше професионалист. Сега започва големият лов. Както се казва, който свари, той ще натовари.
— Кой е поел нещата от наша страна?
— Ирландецът О’Кийф и Пиер Дюмон.
— Дявол да го вземе, О’Кийф има досие в Берлин и…
— Нищо и никакво обвинение за сбиване. Малко вероятно е да го познаят. Освен това — той се засмя отново, — ако някой трябва да се тревожи, това си ти.
— Какво искаш да кажеш?
— Цялата работа носи твоя отпечатък. Прилича на твоя почерк, така да се каже. Носи се слух, че куриерът не е знаел за смяната на пакетите и че всичко е било великолепно организиран грабеж, а убийството е за да хвърли прах в очите на всички.
— Прекрасно.
— Някои хора са много ядосани. Самият Ле Фльор е определил награда или за хероина, или за главата ти.
Ле Фльор — цветето — чудесно име за човек гъба. Това копеле седеше някъде, затънало в царски разкош и натискаше копчетата, които можеха да пратят в гроба всеки — от обикновения наркоман, до дипломата. Империята му беше построена от наркотиците. Хората, от които не можеше да изстиска пари, или унищожаваше, или вкарваше в организацията. Но имаше и такива, които не бе в състояние да контролира, а това застрашаваше сложните структури на системата му.
— Това може да го извади на показ.
— Боя се, че не, въпреки че доста хора желаят да научат кой всъщност е той. Ако научат, другите, които държат силни позиции, веднага ще предприемат стъпки, за да го унищожат. Живеем в ерата на науката и техниката. Дори въздушно бомбено нападение над нечия база не е невъзможно да се организира.
— Да, но е много сложно.
— Така е. Много по-просто е мухата направо да се извади от меда, а в този случай те смятат, че това си ти. Един от членовете на синдиката е бил избран да бъде твой екзекутор, особено като се има предвид личната му вражда и подозрителност, които са го накарали да издаде заповед за отвличането ти… След това е трябвало да умреш, разбира се.
— Турчина?
— Точно така. Вече знаят какво се е случило с неговите хора. Ако не успее да се справи в близкото бъдеще, Турчина ще стане обект на внимание от страна на Фльор, а това със сигурност няма да му се понрави.
— Заел се е да постигне точно това. Опитаха отново и извадих късмет. Не ме намериха. Но приятелят ми нямаше такъв късмет и едва не го убиха.
— Не би трябвало да излагаш на опасност приятелите си, Куче.
— Турчина би трябвало да внимава повече.
— Може би не е взел насериозно оттеглянето ти.
— И това ще стане. Кои са пристигнали през последните няколко дни?
Замълча за миг и чух как пръстите му барабанят по телефонния апарат.
— Никой, за когото имаме сведения по нормалните пътища, но това означава много малко. Разбрах, че е имало пратка през Мексико и Невада преди един ден. Някой може да е пристигнал с нея. Също така имаме сведения, че бреговата охрана не е успяла да засече един бърз катер на път за Маями, така че кой може да каже със сигурност?
— Добре тогава. Ще започнем оттук. Трябват ми двама с вид на чужденци и горе-долу моя ръст, без никакви други особени белези. Говорят бавно и изискано, но са от тези, които носят кафяви обувки с черен костюм. Това може би ще те насочи към някого. Провери в кината с прожекции на чужди езици, в хотелите, които обслужват хора в тези райони, в ресторантите… знаеш къде.
— Разбирам.
— Някой трябва да е организирал посрещането им тук, така че имат човек за свръзка. Не мисля, че са имали време да си създадат правдоподобна легенда, така че и това може да помогне. Плащат с пари в брой, в ерата на кредитните карти.
Чух как писалката му дращи по хартията, докато записваше всичко това.
— И още нещо… Единият е имал пистолет 38-и калибър, а другият — 22-ри, с масивна никелирана дръжка.
Писането за миг престана. След това той каза:
— Арнолд Бел.
— Белгиец по националност.
— Куче, знаеш що за човек е това, нали?
— Чувал съм приказките.
— Няма по-добър от него. Работи отблизо, защото така му харесва. Убил е единайсет важни персони. Единственият му провал е опитът за покушение над генерал де Гол. Тогава едва не го заловиха. За малко. Засега не е бил задържан за абсолютно нищо. Куче… Решили са да те ликвидират на всяка цена.