— При тези договори няма да я получат. Изглежда се надяват на нещо друго.
— Гранд Сайта обявена ли е за продан?
— О, не биха се поколебали да я продадат, но няма купувачи. Може би след година-две положението ще се промени, но те не могат да чакат толкова дълго. Сроковете по договорите започват да текат следващия месец. Вече са вложили парите от Мондо Бийч в модернизацията на завода, така че определено започват работа.
— Ще трябва да я свършат.
— Предполагам. Чух един слух.
— Така ли?
— Крос Макмилън е готов да се намеси на следващото заседание на борда. Насрочено е за седмицата преди официалното влизане в сила на договорите. „Барин Индъстриз“ ще рухне.
Мисълта ме накара да се усмихна.
— Какво ще кажеш за това?
Лийлънд Хънтър не се усмихна. Продължи да ме гледа известно време и след това каза:
— Копелето у теб се проявява. Яж си обяда.
Казах на шофьора на таксито да остави Хънтър пред офиса му и се върнах към Флатайрън Билдинг. Ал Де Векио продължаваше да яде салам и да пие кафе от огромна чаша, залепил телефонната слушалка за ухото си. Когато затвори, ме покани да хапна, аз отказах и се настаних на свободния люлеещ се стол.
— За теб пише във вестниците, Куче. Шантавата Меримън и Лейгън ти отделят особено внимание. Прочете ли?
— Не.
— Описанието на Меримън те изкарва по-велик от кинозвезда. Истински секссимвол.
— Браво на нея.
— И Лейгън е страхотен. Поставя хипотетични въпроси… дали си се върнал, за да съживиш линеещия бизнес на семейство Барин и така нататък.
— Това би трябвало да повдигне цената на акциите.
— Не и при днешния пазар.
Той остави чашата си и се облегна на стола си.
— Какво те тормози, Куче?
Загледах се през прозореца към Манхатън. Смогът беше гъст и Емпайър Стейт Билдинг едва се виждаше.
— Имаш ли някакви връзки с мафията, Ал?
Той престана да се люлее и присви очи.
— Какво?
— Изнудвания, наркотици, организирана престъпност.
— Слушай, само защото съм италианец…
— Зарежи етническия произход, Ал. Ти си оправял счетоводството на хотелската верига „Къдър“. Накиснал си „Дейвуел Продъктс“ и си измислил как точно да стане поглъщането на Уортън.
Едва не падна от стола.
— Как, по дяволите, научи това?
— Аз също не си губя времето.
Ал се отпусна бавно, без изненадата да изчезне от лицето му.
— Страхотно го използваш. Всичките тези сделки бяха абсолютно чисти, иначе нямаше да се захвана с тях.
— А как се почувства, когато разбра кой стои зад тях?
Ал отпи глътка кафе и остави чашата с кисела гримаса.
— Лайняно. Стари приятелю, към теб изпитвам респект, макар и с неохота. Това е съвсем искрено. Що се отнася до първия ти въпрос, връзките ми с мафията са нулеви и ще останат такива. Предложиха ми още две сделки, но отказах и това е краят.
— А как изобщо се захвана с тях?
— Много лесно, приятелю, много лесно. Изиграха сложни комбинации с отговорни хора, които смятах за чисти и едва след много време разбрах, че съм вкарал мръсни пари в почтения бизнес. Дори съобщих на федералната полиция, но повече нищо не се случи. Някои от нашите избрани или назначени висши чиновници имат големи, потни длани. — Ал ме погледа и поклати глава. — Човече…
— Кажи ми за връзките — настоях.
— Остави това. — Изчаках цяла минута. — Защо? — каза той след това.
— Пратка хероин за доставка тук е била отклонена в Марсилия. Искам да знам кой е бил получателят.
— Куче, не си с всичкия си!
— Не съм в бизнеса, ако това те безпокои.
Ал стана, прекоси стаята и застана в другия край, ядосано втренчен в мен.
— А в какъв бизнес си, по дяволите?
— Опитвам се да остана жив, например.
— Ти си луд. Мислиш, че ще тръгна да задавам подобни въпроси на този или онзи? Мислиш, че ще надигна глава чак толкова, за да ми я отрежат и че ще се забъркам с наркотиците?
— Разбира се, че мисля. Защо да се противиш?
— Върви на майната си!
Ухилих му се — широка, тлъста усмивка.
— Вече няма накъде да мърдаш. Сега вече трябва да научиш за какво става дума.
Той отпусна ръце безпомощно, след това отчаяно обърна длани нагоре.
— В какво, по дяволите, съм сгрешил? Давам пари за бедните, издържам семейството си, членувам в клубовете, в които трябва…
— Престани с палячовщината. Първо чуй фактите.
— Хубаво.
— По-добре е да седнеш.
Не му казах прекалено много. Понякога е по-удачно да оставиш хората само да се досетят за нещата. Съвестта и чувството за вина са мощни фактори, които могат да сложат прът в колелата на всичко, а Ал притежаваше предостатъчно и от двете. От него исках само да чуя предположения, които да ме заведат до големите купувачи на хероин. Имаше и други начини да открия това, но Ал се бе забъркал и ако слушаше както трябва, дори и бегъл намек би могъл да ме насочи по вярната следа.