Мина известно време, но в края на краищата той се съгласи да се заеме, единствено защото бях загазил и по никаква друга причина.
— Колко време мислиш, че ще ти трябва? — попитах.
Ал сви рамене.
— Шайката от „Дейвуел“ иска да се заема с нова счетоводна проверка. Исках да откажа. Може би ще започна оттам.
— Кога?
— Във вторник. Имаш ли нещо против да използвам още някой за това?
— Постъпи както намериш за добре.
— Ако го направя, щях да ти кажа да вървиш на майната си! Нямам никаква нужда отново да се забърквам в този вид бизнес, в който се стреля.
— Ако внимаваш какво правиш, няма да стрелят по теб.
— Не искам да имам и преживявания във ваната.
Стиснах ръце и кокалчетата на дланите ми побеляха, когато си спомних какво се бе случило.
— Това беше преди да надуша какво става. Сега апартаментът на Лий винаги е заключен, на етажа има частна охрана, а самият Лий е предупреден да внимава.
— Ами другите ти приятели?
— Онези искат мен. Много добре знаят, че не съм имал връзки с хора от тази страна на Атлантика, че ще действам сам и съм готов да се заема с всичко непредвидено.
— Тогава нямаше да е зле ако имаше очи и на тила.
— Не се тревожи. Могат дори да си помислят, че изцяло съм напуснал играта.
— Сам не вярваш в това.
— Но не е изключено.
— Добре, прави каквото искаш. Все още мисля, че съм луд да се захващам с тази работа. Най-малкото, можеш да се опиташ да стоиш настрана от мен известно време. Ако науча нещо, ще се обадя на този номер или ще те открия в апартамента.
— Добре.
— Какво смяташ да правиш сега?
Ухилих му се и станах от стола.
— Имам среща с една тийнейджърка убиец, която ще ме заведе на вечеря с Уолт Джентри и шефа си. Не се каня да водя тежкарски живот, приятелю.
Ал изръмжа няколко подбрани войнишки фрази под нос и дори не си направи труда да каже довиждане, когато тръгнах.
По принцип С. К. Кейбъл можеше да отбие всеки въпрос с ловкостта на истински професионалист, но когато Шарън му подхвърли топката, той замръзна и се втренчи в Уолт Джентри, седнал срещу него на масата, неспособен да намери отговор. Уолт само пусна глупавата си усмивка, с която показа на чия страна е и големият тигър от Холивуд увисна във въздуха.
Шарън нямаше намерение да се отказва.
— А защо не? — продължи да настоява тя. — Така ще спестим месеци за търсене на подходящи места за снимки. Има електричество, автентични къщи от периода и властите ще оказват съдействие.
Може би стискаше палци под масата, когато каза последното, но аз никак не се безпокоях за това. С. К. най-накрая откри гласа си някъде в гърлото.
— Шарън, луда ли си? Все още нямаме готов работен сценарий. Бюджетът още не е…
В усмивката на Шарън имаше острие.
— Още не си подписал и договора с Уолт. И тъй като очакваш да заложа добродетелта си в леглото заради гигантската ти продукция, най-малкото, което можеш да направиш в замяна, е да ме утешиш.
— Да те утеша!
— Точно така. Или Уолт ще развали сделката. Просто като фасул.
Кейбъл овладя задушаващата кашлица и погледна Уолт Джентри. Когато видя утвърдителното му кимване, се обърна към мен.
— Ти… ти ли си вдъхновителят на това… това…
— Не гледай мен — отвърнах. — Аз само подкрепям идеята. Честно казано, струва ми се съвсем реалистична… ако обичаш реализма… Аз съм в състояние да окажа натиск върху местните власти, за да ни осигурят съдействието, за което спомена Шарън. Прочетох книгата и мога да кажа, че заводът на „Барин Индъстриз“ притежава всичко, от което ще имате нужда, включително историческите детайли. Всъщност, някои от истините, свързани с това място, доста ще съживят филма ви.
— Това е шантаж! — възкликна Кейбъл. — Незаконно е!
— Както и да заставяш жени да извършват неморални действия с цел печалба — измърка Шарън.
— Уволнена си! — каза Кейбъл.
— Аз те наемам — каза Уолт. — Целият проект сега е в твои ръце.
Кейбъл ме изгледа безпомощно.
— Виждаш ли как те поставят в капан? Етиката в бизнеса за тях не означава нищо. Споразумението се оказва куп празни приказки!
— Никой не се е отказал от него — припомних му. — Струва ми се, че сега ти си на ход.
— По дяволите! — изръмжа Кейбъл. — Добре де, ще видим тази фабрика. Ако наистина става, защо не, наистина? Някакви други проблеми? — Огледа се, но всички мълчаха. — Мога ли пак да наема тази мадама? Не мога да си позволя да я оставя да работи за някой друг.