Ал Де Векио отвратено удари цветния телевизор с длан и го изключи.
— Сега вече е ясно — каза той.
— Нищо не ти е ясно.
— Днес се обадих на някои места. — Той стана от канапето и си наля още една бира, без да отделя очи от мен в огледалото зад барчето. — Най-накрая стигнах до един полицейски шеф в Южна Испания, който прояви желание да говори по препоръките на някакъв приятел.
— Е, и?
— Спомена за някакъв тайнствен човек на име Ел Лобо, който създавал големи неприятности. Никой не е успял да разгадае самоличността му и много малко хора го познавали лично. Един от тях твърдял, че е умрял някъде в Южна Испания.
— Е, и? — отпих от бирата и зачаках.
— Този Ел Лобо изглежда е имал склонност да се бърка в работите на една друга тайнствена фигура на име Фльор. Справял се е удивително добре и постепенно си е пробивал път към върха на наркобизнеса.
— Какво значение има това, след като е умрял?
— Никой не е виждал трупа му, а почеркът му все още се долавя в някои неща.
— Това е проблем на полицията — казах аз.
Ал се обърна, застана пред мен и се втренчи в очите ми.
— Нещата стигат малко по-далече. Полицията е от едната страна, а тези организирани главорези са от другата. Ченгетата са ограничени. Другите не са. Те разполагат с пари, с хора, с начини да наложат свои собствени правила и изобщо не се притесняват, ако някой им се изпречи на пътя. Те не мислят, че Ел Лобо е мъртъв.
— Говори по същество, Ал.
— Не за първи път ми прави впечатление приликата между Ел Лобо… Вълкът… и твоят прякор. Кажи ми, и в Европа ли те наричаха Кучето?
— Наричали са ме и с по-лоши имена.
Ал поклати глава и зачака. Аз кимнах.
— Свикнал съм.
— Добре, Куче… не искам да ме лъжеш този път. Мога да разбера нещо, което се отдава на много малко хора. Мога безпогрешно да позная кога лъжеш. Ти ли си Ел Лобо?
Този път аз се втренчих в очите му.
— Не съм. Съжалявам, че те разочаровах.
На отсрещната стена тиктакаше часовник. Преди Ал отново да се усмихне и да отпие още една глътка бира, мина доста време.
— Добре, Куче. Вярвам ти.
— Радвам се, че поне един човек ми вярва.
Ал седна на канапето и кръстоса крака.
— Проверих и Роланд Холанд. Нашият стар приятел се държи здраво.
— Умно момче.
— На времето сте били доста близки.
— Естествено. Летяхме заедно. Ти го познаваше не по-зле от мен.
Ал кимна, допи бирата си и стана, за да вземе още една.
— Странно. След войната той остана в Европа, като теб.
— И той нямаше за какво да се връща у дома.
Ал отвори бирата и глътна пяната, преди да се излее. Избърса устата си и каза:
— Роли имаше университетско образование. Научна степен и така нататък. Умен мъж със страхотен потенциал.
Разбрах накъде бие.
— Затова остана в Европа. Там бяха всички големи възможности. Ако наистина си се интересувал от него, трябва да си разбрал, че не е направил нито една грешка. В момента ръководи някои мощни компании. Дявол да го вземе, дори правителствата се съветват с него, преди да предприемат каквото и да било.
— А той съветва ли се с теб, Куче?
Разсмях се.
— Разбира се. Кой според теб е мозъкът при цялото му университетско образование?
Ал изсумтя и отново отпи от бирата.
— Не и ти. Ти дори не можеше да броиш.
— Тогава защо се интересуваш от Холанд?
— Защото, Куче, приятелят ти Роли те хвали навсякъде, а когато те хвали човек като него, значи похвалата е истинска, особено като отчетем факта, че притежаваш богатство с неясен произход, споменаването на името ти предизвиква ледено мълчание в някои кръгове, че стана обект на няколко нападения от страна на наемни убийци и че проявяваш невероятно любопитство по отношение на наркотрафика.
— Аз съм енигма.
— Ти си жива мъка и ме плашиш. — Той остави бирата на масата и започна да прави кръгчета върху полирания махагон с мокрото дъно на кутията. — Научих някои неща, без изобщо да задавам въпроси. Двама много съществени господа не присъстваха на една отговорна среща и по тона при един дочут телефонен разговор, успях да доловя, че на тях някои ключови фигури не гледат с добро око, защото са провалили някаква операция и ако не дадат нужните обяснения… и липсващия продукт, може да се стигне до бетонни ковчези.