Двете седяха като вкаменени, ръцете им нервно се свиваха в скутовете и се мъчеха да приличат на благочестиви дами, принудени да слушат ужасни приказки. Само че и двете знаеха, че говоря истината.
— Ако това ви тревожи, мога да кажа, че и Люсила не е по-добра стока. Тя поне се чукаше направо и винаги я хващаха. Най-накрая се ожени за един смахнат, с когото прояви разума да се разведе. Лошо. Все още е достатъчно млада, за да се наслади на малко секс. Е, поне има как да се напива, за да потушава мераците си с добър, здрав сън.
Цигарата ми беше догоряла до филтъра и я угасих в пепелника от нефрит. Старецът правеше същото с пурите си. Този пепелник струваше най-малко десет хилядарки, но той обичаше да живее на едро. Погледнах снимката му на стената — тази, на която е намръщен и държи два фазана, а пушката му е празна и отворена в другата му ръка. Фазаните приличаха на препарирани. Трябва да са били, иначе преди да направят снимката, щяха да се вмиришат.
Но мръщенето на стария Камърън Барин не беше толкова зло, колкото си мислех. Сега, когато се вгледах внимателно, ми се стори, че изражението му е по-скоро разтревожено. Намигнах на снимката и мислено му казах да не се тревожи. Семето беше покълнало и макар и копеле, все пак носеше неговите гени, от неговите собствени топки, а не от тези на глупавия му брат.
— Мили дами — продължих след малко. — Вие сте разорени.
Първа реагира Пам. Тя стана от стола си, сякаш за да се защити — жестът изглеждаше почти истински. Гласът й беше овладян, като че ли искаше да се справи с разбеснял се човек в клуб по бридж.
— Не можеш да идваш така и да…
— Аз съм тук, така че, както казах, престанете с глупостите. И двете.
Свалих краката си от бюрото и придърпах стола напред, за да мога да се облегна с лакти. Не си дадох сметка да го правя, преди да видя, че лицата им се променят. Точно така правеше старецът, преди да се развилнее.
— Акциите ви са отишли — казах. — Погледнете ме.
Вниманието им беше изцяло насочено към мен.
Нямаше нужда да им го казвам, защото долавяха, че ще се случи нещо, но исках да съм сигурен, че веднъж завинаги ще им го набия в главите и ще сложа край на всичко. Дори не подозираха каква точно ще бъде върховата сцена.
— Знам всичко. И още нещо. Имам намерение да поема контрола на „Барин Индъстриз“.
Устните на Веда побеляха. Пам продължаваше да дърпа ръкава си.
— Алфи и Дени не са научили още за това, нали?
Устата на Веда се превърна в тънка, безцветна ивица. Пам седеше неподвижно.
— Играете играта с празни портмонета, уважаеми дами. Добре е, че всичко около завода е ясно. Акциите вече не струват почти нищо, а момчетата все още си мислят, че яздят жребец. Притежавате малко имоти, допотопен завод и договори, които не сте сигурни, че ще изпълните. Седите на прогнил пън и се носите надолу по течението, а над главите ви се вият лешояди.
— Догрън… — обади се Пам.
Не й обърнах внимание.
— И знаете ли кои са тези лешояди? Макмилън, аз и комисията по акциите, която много скоро ще се намеси. Ако аз не ви купя, ако Макмилън не ви глътне, то комисията ще ви схруска на парченца.
— Догрън…
— Какво?
— Как… как можеш да правиш това?…
— Никакъв проблем, Пам. Както казах, наслаждавахте се на разкървавения ми задник прекалено често. Обичам да съм квит.
— Семейното име…
— Името ми е Кели, не помниш ли?
— Всичко това беше толкова отдавна…
— Погледни часовника. Погледни календара. Живеем сега, скъпа. Играта свърши. Загубихте я още в съблекалните.
— Куче — Веда се бе облегнала назад и ме гледаше с нетрепващи очи, — не беше нужно да идваш, за да ни обиждаш. — Ухилих й се, тя разбра защо и какво чакам, така че кимна и добави: — Или да ни припомняш истината.
— Права си.
— Тогава защо си тук?
— Чудех се кога ще попитате това.
И на двете им се искаше да се погледнат, да установят контакт помежду си и да се подкрепят взаимно, но не смееха.
— Освен ако не искате да научите какво значи да се окажете изхвърлени на улицата, ще правите точно каквото ви кажа.
— Какво… ще бъде то? — успя да попита Пам.
— Най-напред за Алфред и Дени. Вие все още притежавате акциите си. Първото условие е да гласувате с тях така, както ви кажа аз, независимо какво смятат те. Нямате никакъв избор, така че това е лесно условие. Дръжте се прилично и мога да върна част от тези ценни хартийки на „Барин“ в ръцете ви. Опитайте се да извъртите някакъв номер и лайното ще отиде право във вентилатора. Аз нямам какво да губя, а вашите дамски прелести могат да бъдат обявени за разпродажба. Ясен ли съм?