Пуснах телевизора, в продължение на петнайсет минути гледах глупави новини и го изключих.
Шарън Кас бе отишла да обядва и не успях да се свържа с нея. Оставих съобщение, че ще отида да я видя в апартамента и се изтегнах на канапето. Семенцето в ума ми порасна с още няколко сантиметра, но все още беше прекалено крехко, така че го зарязах и заспах.
Беше хубаво парти. Имаше само малък оркестър от десетима и няколкостотин души, пръснати из спретнатите двайсет стаи на таванския апартамент на С. К. Кейбъл.
Шумът на тълпата заглушаваше леката музика, удавяше я в басов смях и подрънкване на чаши и сякаш изобщо я нямаше. Плътта беше в изобилие — прозрачни блузи, главозамайващи деколтета и голи гърбове. Плът за продан. Докосни, за да я почувстваш, дръпни, за да видиш колко е твърда, бодни я с пръст, за да се убедиш, че пружинира. Телесните аромати се смесваха в една обща упойваща миризма, в която нямаше нищо индивидуално. Униформата на деня — полуголи, щръкнали цици. Без бельо. Прелъстително подчертани задници, похотливо спуснати клепачи. Мокри устни. Противникът — черните вечерни костюми, защото срещу един по-близък поглед към телесните издатини или отриване на изпъкнали гениталии с опаковано бедро те могат да снесат безценна информация, а дебелата дама с диамантените пръстени би могла да спомене в коя агенция да се обадиш, за да получиш роля.
— Знаех, че няма да ти хареса, Куче — каза Шарън.
— Не е толкова лошо.
— Да, ако можеш да понесеш секс-закачките.
— В момента няма нищо друго.
— Това е киноиндустрията.
— Това е всеки бизнес, котенце. Колко време ще трябва да останем тук?
Смехът й беше гърлен и тих.
— Мислех си, че всеки, който е прекарал известно време в Европа би трябвало да е свикнал с изискаността.
— Там са малко по-изтънчени в това отношение.
Шарън ми подаде чаша, която взе от подноса на една келнерка с вирнат нос.
— Какво не е наред, Куче?
— Няма нищо.
— Мадамите пак те гледат така.
— Да вървят на майната си.
— Тази вечер не си много общителен. — Тя докосна ръката ми и се усмихна. — Съжалявам. Не трябваше да те карам да идваш тук.
— Никой не може да ме накара да направя каквото и да било, ако сам не искам. — Засмях се и леко я дръпнах за косата. — Ще се оправя. Случиха се твърде много неща.
Шарън кимна към вратата.
— Ето го Лий. Той уговори англичанката за главната роля.
— Кейбъл и на него ли плаща?
— Докато стане филмът. Изборът е добър. Чудя се защо не се радва.
— Може би мисли за жени. Доста палав е. Моментът е подходящ да си устрои истинско пиршество.
— Всеки би могъл.
— Не обичам да се храня от общото корито, скъпа. По-добре е да си сам на маса.
— Опитваш се да ми кажеш нещо ли?
— Не. За теб се говори. — Оставих чашата си на подноса на минаващия келнер. — Кога ще ме запознаеш с годеника си?
— Ще се появи, когато е готов за това — отвърна Шарън разсеяно.
— Тип с изострено чувство за независимост — отбелязах аз.
— Да. Точно така.
— Някой трябва да го предупреди.
— Защо не опиташ ти?
— Нека сам си пази оная работа.
— Пак този неприличен език.
Когато я погледнах и видях замечтаната усмивка на лицето й, си припомних нещо друго и календарът в главата ми започна да се връща назад, годините отпадаха една по една. Семенцето вече бе пуснало листенце. Виждаше се и някакво число, но бе твърде далеч, за да може да се види.
Някой дойде и отвлече Шарън в другия край на стаята, а мястото й зае една руса красавица, на чиито въпроси се видях принуден да отговарям разсеяно, докато не дойде Мона Меримън, лъскава както обикновено, и не им каза да се чупят, защото съм бил изцяло неин. После, с присъщото си императорско величие, ме запозна с някакви свои приятели и най-накрая останахме сами.
— Моля? — попитах.
— Ти изобщо не ме слушаше!
— Извинявай, кукличке.
— Попитах какво е напипал Лейгън срещу теб.
— Знам ли?
Тя ме обърна така, че никой да не вижда лицето й и ме погледна замислено.
— Смятат ме за стара клюкарка, Куче, но преди да се захвана с печелене на пари бях дяволски добър репортер. Научил е нещо и иска да те накара да запълзиш в краката му.
— Остави това, Мона.
— Синко, казах, че съм била репортер. Хората от екипа ми продължават да ми носят интересни сведения.
Беше странна жена. Изведнъж лицето й престана да е отпуснато. Излъчваше сериозност и очакване, от очите й заискриха пламъчета.