— Мисли, че в Европа съм бил голям гангстер.
— Така ли е?
— Най-големият.
— А сега?
— Напуснах.
— Дявол да го вземе! Наистина ли?
Кимнах бавно.
— Той може ли да го докаже?
— Няма шанс.
— Сладур! С теб бих могла да свиря симфонии! Симфонии за пишеща машина.
— Недей. Има една друга музика, която е по-силна.
— И с повече стакато, предполагам.
— Щом ти харесва така…
— Чинели?
— Голям басов барабан, Мона.
— Кой го бие?
— Понякога човек непрекъснато има късмет. Хайде да отидем при другите.
— Не би отишъл там.
— Защо?
— Защото дойдоха Крос и Шийла Макмилън. Струва ми се, че развитието на нещата го смущава сериозно.
— Само че не е в състояние да ги промени, нали?
— Не. След като братовчедите ти се съгласиха на споразумението. — Мона стисна леко лакътя ми. — Ти успя да вдигнеш доста шум около всичко това.
— В служба на обществото.
— Доколкото успях да чуя, било е най-обикновен шум.
— Имаха нужда от него.
— Кученце, искам да те заведа в леглото.
— Аз не съм жребец, Мона.
— При всички случаи си по-добър от вибратор с две батерии.
— Ти си луда, скъпа. Питам се как ли се забавляваш? — засмях се и я прегърнах през раменете.
— Най-вече си играя с децата, които с удоволствие биха дали онези си работи, за да получат шанса, който имаш ти. Освен това знаят, че ще им дам материалчета за тетрадката със спомени.
— Тогава ме отпиши.
— Никога не съм те записвала, Куче. Хората от твоя тип са от друга ера.
— Проницателна путка си ти, нали?
— Това е най-милото нещо, което съм чувала от седмица. И е вярно. Много вярно. Може би затова те харесвам. А сега бъди разумно момче и изведи русокосата си красавица оттук. Глетчерът хвърля погледи насам и долавям всички признаци.
— Кой?
— Шийла Макмилън. Аз съм повече стара путка, отколкото ти си куче, така че мога да схвана за какво става дума.
Годините си казват думата. Бях уморен и раздразнителен, вече не ми беше забавно. Мислех си, че съм се махнал, но се оказа, че няма да е толкова лесно. Все едно да се събудиш и да си помислиш, че сънят, който току-що си сънувал, е истина, а после да видиш една друга стая, обляна в студена слънчева светлина ида разбереш, че е бил измама, че думите на съдията са били истински и че след малко ще чуеш стъпките по коридора, ще почувстваш ножиците, с които отрязват крачолите ти и ще усетиш бръснача, с който обръсват малкия кръг на главата ти. Можеш да почакаш още малко и те ще сложат качулката с металния електрод на главата ти, после някой ще дръпне шалтера и през всичките ти тъкани като мигновена болезнена вълна ще премине електричеството и можеш да кажеш „сбогом“ завинаги.
Или пък в този момент животът и спомените се ускоряват дотолкова, че преживяваш цял един живот, пълен с абсолютна агония, докато усещаш миризмата на опърлена плът и болката на мускулите, сгърчени в ужасни спазми? Наистина ли е така?
Може би съм виждал как умират хора твърде често. Може би съм очаквал реда си повече пъти, отколкото трябва. Не бива да мислиш за такива неща. Или мислех за някой друг? Някога вярвах, че си отиват спокойни, давайки си сметка, че им е дошло времето и с радост се отървават от всички неща, довели до този последен миг. Двама от тях дори ми се усмихнаха, защото си даваха сметка, че колелото ще се завърти и неизбежно ще дойде и моят ред. Бях оцелял по-дълго от останалите, но сега бе дошло време за деветия удар, резултатът беше предрешен, никой не пазеше вратата, а аз трябваше да изпълня удара пред враждебно настроени трибуни.
С топката Кели. Забрави Кейси. Сега е ред на Кели.
— За какво мислиш? — попита ме Шарън.
— Питам се защо, по дяволите, не си сложиш някоя дреха.
— Сред всички присъстващи жени аз съм една от най-прилично облечените.
— С тази тясна рокля и без никакво бельо?
— Откъде знаеш? Още не си ме опипал.
— Виждам през нея, скъпа.
— Харесва ли ти? — Тя се усмихна пресилено.
— Прекрасно е, така че изчезни.
Шийла ми подаде чаша кафе, сложи лъжичка захар и наля мляко.
— Ненавиждаш ме заради девствеността ми?
— Глупости. След известно време ще ти стане като гумена.
— Медицинските изследвания говорят друго.
— Ще атрофира, защото не я употребяваш — отвърнах аз.
Показа ми странната си усмивка, обърна се и седна срещу мен, като демонстративно кръстоса крака. Роклята й се разтвори, откривайки прекрасната й плът. Очите й също се засмяха.
— Колко жени си имал, Куче?
— Много. — Отпих от кафето и си изгорих езика.