— Те не са ли знаели комбинацията на това хранилище?
— Не. Научиха я едва след като завещанието на стареца влезе в сила и те поеха нещата в свои ръце. Преди това само дядо ти и Джими Мур знаеха числата. И двамата са мъртви отдавна.
— Ами комбинацията на стария сейф?
— А, с него нямаше проблеми. Стони я нагласи на десет, двайсет, трийсет, така че всички да можем да я запомним. Знаехме я може би десетина души, но, както казах, вътре нямаше нищо ценно, а ако имаше, щеше да е много по-лесно просто да се отключи.
— Има над какво да се замислиш, нали? — обади се Крамър.
— Втория път правиха ли ревизия?
— И още как. Заплатите бяха на място. В брой. Нищо не липсваше. Провериха всичко по книга. Старата секретарка Торп, тя също почина отдавна, провери всичко според документите и всичко беше наред. Джими Мур също беше вътре с братовчедите ти, когато брояха парите за заплатите. Алфред се интересувал повече от документите, но пък какво толкова? И без това след време всичко щеше да падне в неговите ръце, така че Джими не го питал нищо.
— Странно — казах аз и дръпнах от цигарата. — Изглежда някой е търсел нещо.
Крамър кимна бавно.
— Но не го е намерил.
— Какво би могло да е то? — попитах.
Той се усмихна особено.
— Това се чудим и ние. Старите пръдни като нас забравят доста неща, но ако мислим достатъчно дълго, може и да се сетим нещо. Имаме и други приятели, които си спомнят това-онова, така че няма да е зле, ако поразпитаме малко. Ще останеш ли в Линтън повече време?
— Знаете ли старата къща на плажа?
И тримата кимнаха едновременно.
— Там съм се сврял, но между нас да си остане.
След това им разказах какво ще се случи, когато дойде снимачният екип и сбръчканите им лица се оживиха.
— Дявол да го вземе! Ще се напълни с мадами! Мислиш ли, че ще успеем да видим някоя от ония голотии, дето ги снимат напоследък?
Плешивият му приятел го изгледа и изсумтя.
— Че защо ти са? И без това вече не ти става.
— Ти ще кажеш! Миналия месец…
Когато си тръгнах, той още разказваше историята.
Бени Сакс не обичаше да говори по работа у дома си. Все още беше с униформата си и само коланът с пистолета висеше на облегалката на един стол. Имаше уморен вид. Жена му в кухнята подрънкваше с приборите, а двете му деца спяха. Той прокара ръка през косата си и ме погледна с особените си очи.
— Ти наистина си се захванал с това, така ли?
— Още не — отговорих.
— Слушай, в наши дни не можеш да тръгнеш и да хвърляш недоказани обвинения ей така. Никога не знаеш чий крак ще настъпиш.
— Просто искам да знам дали си чул нещо да се приказва в тази връзка.
— Чувам всякакви приказки, Кели. Но работата ми не е да съдя за морала на този и онзи. Работата ми е да налагам спазването на законите.
— Патил ли си от някоя разправия с Барин?
— Ни най-малко, приятел. Ако кривнат от правия път ще им се случи същото, каквото и на всеки друг. И нека ти кажа още нещо. Да, към някои местни жители, които оправдават това, се отнасяме малко по-различно, защото не искаме да си счупим главите в стената. Нищо лошо няма и да излезеш малко от релсите, за да направиш услуга на някого, стига да го правиш с всички. Това не е толкова голям град, че ченгето да може да си позволи да е абсолютно безпристрастно. Аз живея тук. Познавам хората. Те също ме познават. Ако някой е чужденец, това си ти.
— Да се върнем на първия въпрос, като добавим още нещо.
— Слушай…
— Знаеш за филма, който ще се снима тук, нали?
Сакс престана да се люлее на стола си и ме погледна.
— Да, вече поискаха разрешение.
— Това не е защото на братовчедите ми идеята им харесва особено. Аз ги натискам. Ако всичко мине както трябва, в града ще влязат пари, но не е само това. Линтън няма да оцелее, ако не продължа да ги притискам.
— Зарежи това, Кели, заводът ще…
— Това са глупости. Водят се подмолни битки, които ще изпратят по дяволите всичко тук, ако нещата тръгнат зле. Слушай, не искам да ми даваш информация. Искам да чуя мнението ти. Лесно бих могъл да се справя и без теб, но нямам достатъчно време, а и ти си най-прекият път.
Нещо изглежда му се стори смешно и той се усмихна мрачно.
— Каквито са приятелите ти, такъв си и ти — каза той.
— Какво?
— Това е стара мъдрост, Кели. Като тази, че принцесата не трябва да ходи с клоуна. Театралният грим може да се отрие не в ръкава, в който трябва.
— Зарежи философиите.
Сакс разтри ръцете си и се вгледа в тях.
— Преди време един от нашите граждани, обикновен човек, но малко женствен, беше обвинен в нарушаване на морала. Беше пуснат под гаранция, защитаван и освободен благодарение на анонимен благодетел. Година след това същото се случи с друг, но само толкова.