Выбрать главу

Прибрах бинокъла в кутията, слязох долу и се качих в колата. Времето наближаваше.

Малкото, които бяха останали, носеха царствените си доспехи, състоящи се от корсети и блестящи диадеми, с пози отпреди две поколения — очукани от живота възрастни жени със застаряващите си половинки и раболепни роднини, които някак си се налагаха с присъствието си в балната зала на хотела.

— Твои ли са? — попита Роуз.

Засмях се и поклатих глава.

— Това е друг клон на семейството. Тези, които са влагали парите си разумно и са ги стискали.

— Общество, а?

— Висше, скъпа. Наистина висше.

— Братовчедите ти са глупави. Виж ги как целуват ръце.

— Ще зацелуват и нещо друго, защото искат да са в добри отношения с роднините. Тези стари кукли тежат на мястото си.

— С кой от тях трябва да се заема?

— С Алфи. Онзи със змийското лице.

— Ако това, което мислиш е вярно…

— Няма да се стигне чак дотам. Просто се надявам наистина да си толкова добра актриса, колкото казваш.

— Когато нещата опрат до мъже, няма по-добра. — Тя ме погледна над чашата си за шампанско и повдигна едната си вежда. — И ако направя това, ще получа ли роля във филма?

— Аха. Гарантирано.

— Сигурен ли си, че Лий знае за това?

— Донякъде. И без да му казвам всички подробности е достатъчно нервен.

— Ами ако се наложи да го целувам?

Засмях се.

— Професията ти изисква такива прийоми, нали?

— Значи ще искам по-сериозна роля. — Тя се засмя звънко и натопи езика си в шампанското. — Само се шегувам, Куче. Ще направя каквото мога. — Роуз се вгледа съсредоточено в Алфред, който се суетеше около най-старата ми леля. — Знаеш ли, ако си прав, той няма да е способен на нежности. И преди съм виждала такива типове. Избиват си комплексите по други начини. Все още имам няколко белега.

— Значи ще разбереш кога да се ометеш.

— Стаята готова ли е?

Подадох й ключа и тя го пусна в малката си дамска чантичка.

— Точно както ти я нарисувах. Всичко е нагласено, само трябва да запалиш лампата. Копчетата за активиране са поставени на четири различни места. Ако стане напечено, ще избягаш през шкафа в банята към съседния апартамент. Там има дрехи, ако се наложи да хукнеш по гол задник.

— Парите наистина могат да купят всичко, нали?

— Не всичко.

— Как изглеждам?

— Като че ли си оставила десетина години някъде. Как го правиш?

— Козметична наука, чиста съвест и щастлив ум.

— Практична си.

— Момиче в моето положение трябва да е. Не искам цял живот да съм проститутка.

— Тогава се омъжи за Лий.

— Мисля за това. През последните три дни ми предложи два пъти.

— А защо не го направиш?

— Защото не съм много сигурна дали няма да съжалява заради миналото ми. Повечето мъже искат да започнат отначало.

— Лий не е от тези, скъпа. Обича да язди обяздени кобили. Предложил ти го е искрено.

— Сигурен ли си?

— Сто процента.

След малко тя се усмихна и кимна замислено.

— Добре, убеди ме.

— Тогава на работа.

— Слушам, шефе!

Лийлънд Хънтър изчака докато тя си отиде и се приближи до мен.

— Поемаш голям риск.

— Не е така. Един от моите хора ще стои наблизо за всеки случай, ако играта загрубее.

Бях застанал в ъгъла така, че да не ме виждат и оглеждах тълпата. Току-що през главния вход бе влязла нова група и се здрависваше наляво и надясно. В центъра й бяха Крос Макмилън, Шарън, увиснала на ръката му, Уолт Джентри и Шийла. С. К. Кейбъл беше усмихнатият продуцент, придружаван от кълбо бяла лисица, достойно да стиска ръката му. Новата му главна актриса бе истинска англичанка, минала през стария Холивуд.

— Поеми нещата, могъщи Хънтър.

— Да, предполагам, че ще е по-добре да отида при останалите. В името на доброто старо време, разбира се.

— Естествено. Погрижи се представителите им да са на линия.

— Боя се, че няма да могат да помогнат особено. Ще се съюзят с братовчедите ти в името на семейната чест, но акциите им са номинални. Ще мога ли да се свържа с теб, ако се наложи?

— Нека аз те търся, съветнико. Не искам да се показваш в присъствието ми повече от необходимото.

Хънтър ме изгледа царствено, кимна и се отдалечи сред тълпата от дребни знаменитости и местни големи клечки.

Някакъв самотен келнер ме забеляза в тъмния ъгъл и се приближи с поднос пенливо шампанско.