— Тези момичета искат просто да им е добре — казва г-н Фелски. — Те са толкова млади! Тепърва се ориентират в света на възрастните. Още не са се развили напълно, а попадат на мъже, владеещи всякакви номера. За тях е фасулска работа!
В мансардата си Баркли отваря бутилка кола и сяда на табуретка по средата на стаята.
— Мислиш си: има ли по-красиви жени от манекенките? Но те не са особено умни, ексцентрични са и са покварени, доста по-разпуснати са, отколкото смяташ. Много по-лесно е да преспиш с манекенка, отколкото с обикновено момиче. Моделите непрекъснато се чукат. Така правят и обикновените хора, когато са на почивка. Далеч от дома си вършат неща, за които иначе не биха и помислили. А манекенките все са далеч от къщи, защото вечно са на път. Затова непрекъснато са такива.
Баркли отпива от колата и се почесва по корема. Три часът следобед е, а той е станал преди час.
— Моделите са номади — продължава. — Имат си гадже във всеки град. Като пристигнат в Ню Йорк, обаждат ми се, а аз си представям как в Париж, Рим или Милано търсят друг. Когато са тук, преструваме се, че ходим. Държим се за ръце и се срещаме всеки ден. Много манекенки копнеят за това. А после заминават. — Баркли се прозява. — Не знам. Наоколо има толкова красиви момичета, че след време започваш да търсиш някоя, която ще те разсмива.
— Учудващо е докъде си способен да стигнеш понякога, за да си с манекенка — казва Джордж. — С една от тях и с дъщеря й ходих на църква. Започнах да излизам предимно с по-възрастни модели. Скоро трябва да се оттегля. Те пречат на работата ми. Заради тях ще си проваля живота. — Сви рамене и погледна през прозореца на офиса си на 34-ия етаж в Среден Манхатън.
— Погледни ме — казва. — На 29 години вече съм старец.
6.
Последното прелъстяване в Ню Йорк: да се влюбиш в Тузар
В бар „Бауъри“ влезе около 40-годишна филмова продуцентка, която ще нарека Саманта Джоунс, и както обикновено вдигнахме глави да видим с кого е. Тя винаги се движеше поне с четирима мъже и номерът беше да познаеш кой от тях е любовникът й. Разбира се, не беше много трудно, тъй като той си проличаваше веднага. Неизменно беше най-младият, с вид на хубав актьор от евтин холивудски филм. Седеше глупаво ухилен (ако току-що се бе запознал със Сам) или гледаше тъпо и отегчено, ако бяха излизали няколко пъти. Във втория случай беше започнало да му просветва, че никой на масата няма да говори с него. И защо, като след две седмици щеше вече да е история?
Всички се възхищавахме на Сам. Първо, не е толкова лесно да си хващаш 25-годишни любовници, ако леко си надхвърлила 40-те. Второ, тя е вдъхновение за нюйоркчанки. Защото за преуспялата неомъжена жена в този град има две възможности — да си блъска главата в стената в опит да си намери приятел или да си каже: „Майната му!“, и просто да излезе и да прави секс като мъж. Като Сам.
Напоследък това е сериозен проблем за нюйоркчанки. За първи път в историята на Манхатън доста 30–40-годишни жени имат не по-малко пари и власт от мъжете — или поне толкова, че да не изпитват нужда от мъж, освен за секс. И докато този парадокс е тема на доста посещения при психоаналитици, неотдавна приятелката ми Кари, към 35-годишна журналистка, реши, както си пиехме чай в хотел „Мейфеър“, да го изпробва в реалния свят. Да се откаже от любовта и да наблегне на властта, за да изпита задоволство. Както ще видим, получи се. Донякъде.
— Май се превръщам в мъж — рече Кари. Запали 20-ата си цигара за деня и когато оберкелнерът дотича и й каза да я загаси, тя отговори:
— Никого не бих искала да засегна.
След което размаза цигарата върху килима.
— Помните ли, като спах с оня тип Дрю? — попита. Ние кимнахме. Когато това се случи, изпитахме облекчение, защото от месеци не беше правила секс. — Ами, после не изпитах нищо. Казах: „Трябва да отивам на работа. Обаждай се.“ И го забравих напълно.
— А защо, за Бога, трябва да изпитваш нещо? — попита Магда. — Мъжете не изпитват. И аз не чувствам нищо след секс. О, да, бих искала, но какъв е смисълът?
Облегнахме се самодоволно назад и засърбахме чая си като членове на някакъв специален клуб. Бяхме неотстъпчиви и се гордеехме със себе си. Не ни беше лесно да стигнем дотук, до тази пълна независимост, позволяваща ни да третираме мъжете като сексуални обекти. Постигнахме я с много усилия, самота и осъзнаването, че след като май няма да има на кого да разчиташ, трябва да се погрижиш за себе си в пълния смисъл на думата.