— Колелото говори и за известна себичност — съгласи се г-н Екълс. — Не можеш да предложиш на никого да го закараш. А велосипедистът изглежда твърде свободен.
Той добави, че на 50 години има десетина причини да не се е оженил, „нито една достатъчно убедителна“.
Колелото предполага и известна стиснатост. Една жена — зам. редактор на лъскаво мъжко списание, си припомни среща с „велосипедист“, с когото се запознала на представяне на книга. След като я заговорил, той й определил среща в приятен ресторант в горен Уест Сайд. Закъснял, дошъл с велосипед (тя чакала отвън, пушейки цигара след цигара), а като седнали и разтворили менюто, казал:
— Извинявай, но изведнъж ми се прияде пица. Нямаш нищо против, нали?
Станал.
— Не трябва ли… — попитала тя, поглеждайки към келнера. „Велосипедистът“ я сграбчил за ръката и я избутал навън.
— Ти отпи само няколко глътки вода. А аз дори не наченах своята. Не е нужно да плащаме.
Отишли у тях и си поръчали пица, а после той минал в настъпление. Срещнали се още няколко пъти и „велосипедистът“ все настоявал да дойде в десет часа и да си поръчат храна за вкъщи. Жената най-накрая го зарязала и тръгнала с банкер.
„Велосипедистите“ често допускат грешката да се опитат да превърнат приятелките си във „велосипедистки“. Джоана, която е израсла на Пето авеню и сега работи като вътрешен дизайнер, на практика се омъжи за „велосипедист“.
— И двамата карахме колела — разказа тя, — така че отначало нямаше проблем. Първите тревожни признаци забелязах, когато за рождения ми ден ми подари велосипедна седалка. А за Коледа получих велосипеден багажник за кола. Когато се разведохме, взе си го. Представяш ли си!
— Колоездачи? За Бога, не! — възкликна Магда, писателката. — Представяш ли си как им вони чаталът. Не, благодаря. Толкова пъти са ме събаряли на улицата. Те са себични камикадзета. Ако правят секс така, както карат колело, благодаря. Скоростта не е най-важното.
— Жените не намират колоезденето за сексапилно — заяви Тад. — Смятат го за инфантилно. В даден момент решаваш, че не може цял живот да създаваш грешно впечатление за себе си.
10.
Градски мацки се срещат с провинциални матрони в Гринидж
В Манхатън почти няма жена, която да не е ходила на „поклонение“ при току-що „провинциализирала“ се своя приятелка и да не е съжалила. Всъщност повечето „пилигримки“ се завръщат в града или замаяни, или съсипани. Ето една такава история.
Джоли Бърнард беше импресарио на рок групи в „Интернашънал криейтив мениджмънт“. Преди пет години, когато не крачеше по земното кълбо в каубойските си ботуши и не се мотаеше с рок звезди, с които понякога спеше, тя живееше в Ню Йорк, в едностаен апартамент, обзаведен с черни кожени дивани и гигантска стереоуредба. Имаше дълга руса коса и стегнато телце с големи гърди. Като се прибереше, заварваше милион съобщения на телефонния си секретар, а когато вечер излизаше, в чантата си носеше пари и дрога. Минаваше за известна.
Но после стана нещо. Случи се недопустимото, което идва да покаже, че тези работи са непредвидими. Като навърши 35 години, Джоли се запозна с инвестиционен банкер от „Саломон бръдърс“ и преди да се усетим, омъжи се за него, забременя и двамата се преместиха в Гринидж.
— Нищо няма да се промени — успокои ни тя. — Пак непрекъснато ще сме заедно, ще ни идвате на гости, а през лятото ще си правим барбекю.
Ние казахме:
— Да, да, да.
Минаха две години. Чухме, че родила, после пак. Не можехме да запомним имената на децата й, нито пола им.
— Е, как е Джоли? — питах Миранда, която в един момент й беше първа приятелка.
— Не знам — отговаряше тя. — Когато й се обадя, все е заета. Чакала техника за пръскачките, хванала бавачката да пуши „трева“ в гладачницата или пък някое от децата пищяло.
— Ужасно! Просто ужасно! — казвахме, а после забравяхме.
Но преди месец се случи неизбежното. Пристигнаха малки бели покани с миниатюрни пурпурни цветчета по края, свикващи четири от градските приятелки на Джоли на даряване на булка в дома й. Събитието щеше да се състои в събота, в 13 ч. Както посочи Миранда, в най-неудобното време — последното, което би искала да правиш в събота следобед. Да се мъкнеш до Кънектикът.
— Джоли ми се примоли по телефона — обясни тя. — Каза, че държала да дойдат и някои от градските й приятелки, за да не бъдело толкова скучно.