Сара изчезнала в тълпата. Миранда останала сама до бара. Тя има тъмна чуплива коса, била със скриващ ботите клин и биела на очи.
Покрай нея минали две момичета. Миранда — може би се превръща в параноичка — се кълне, че чула едното да казва:
— Това е Миранда Хобс. Голяма кучка е.
А тя отговорила — на глас, но никой да не я чуе:
— Точно така, същинска кучка съм, скъпа, но добре че не съм като теб.
После си спомнила как в края на дългия следобед в провинцията сервирали диетична морковена торта с глазура от диетично крема сирене и миниатюрни сребърни вилички, чиито върхове били толкова остри, че можели да пробият кожата.
Към нея се приближил някакъв мъж. В скъп костюм по поръчка. Е, не бил точно мъж, защото бил към 35-годишен. Но се стараел да изглежда такъв. Чул я да поръчва на бармана двойна водка с тоник и рекъл:
— Май сте жадна, а?
— Не. Всъщност ми се яде пържола. Ясно?
— Ще ви намеря — отвърнал мъжът, както се оказало, с френски акцент.
— Ще те уведомя кога — рекла Миранда и се опитала да се отдалечи. Не искала да има нищо общо с купона. Омръзнало й било да се чувства не на място, но и не й се прибирало, защото й било писнало да е сама, а била и леко пияна.
— Казвам се Ги — представил се мъжът. — Имам галерия на 79-а улица.
Тя въздъхнала.
— Разбира се.
— Вероятно сте чували за нея.
— Виж, Ги… — започнала.
— Да? — енергично се отзовал той.
— Оная ти работа стига ли до задника?
Ги се усмихнал лукаво. Приближил се. Сложил ръка на рамото й.
— Естествено.
— Тогава иди се чукай.
— Искаш ли? — рекъл той и Миранда се запитала дали наистина е толкова глупав, или само така изглежда, понеже е французин.
Ги я сграбчил за ръката и я затеглил нагоре по стълбите. Тя тръгнала, защото решила, че щом е успял да запази самообладание след такава обида, не може да е толкова лош. Стигнали до спалнята на богатия старец. Леглото било застлано с червена копринена кувертюра. Оказало се, че Ги има кокаин. После незнайно защо започнали да се целуват. В спалнята непрекъснато влизали и излизали хора.
По някаква причина отишли в дрешника. Ламперия от стар бор, стелажи за сака и панталони, лавици за кашмирени пуловери и обувки. Миранда погледнала етикетите: „Савил Роу“ — скука! После се обърнала, а Ги бил до нея. Започнали да се целуват. Клинът паднал на пода. Показал се смелчагата.
— Колко беше голям? — попита я Кари по телефона.
— Голям. И френски — отговори Миранда. (Как можа!)
След това Ги рекъл:
— Виж, скъпа, по-добре не казвай на гаджето ми.
И й пуснал език за последен път.
После си изпял всичко: за приятелката, с която ходел от две години и за която бил сгоден — в известен смисъл, но всъщност не знаел дали иска да се оженят, ама като живеела с него, имал ли избор?
Последвал номерът на Глен Клоуз без гумата.
На другия ден Ги изнамерил телефона на Миранда и й се обадил да се видят пак.
— Ето какъв избор имаме — каза тя.
По обяд се обади съпругът на Бел — Нюбърт, и попита Кари дали не я е виждала.
— Ако беше мъртва, щях да знам — отвърна тя.
Ами Сара, която според Миранда отишла да кара ролери в мазето си в четири часа сутринта?! Пияна. 38-годишна. Възрастна жена, която още се правеше на момиченце. Има ли нещо по-непривлекателно? Едва ли.
А какво й остава? Сара е на 38 години, не е омъжена и би искала да е с някого. Но мъжете, както вече знаете, предпочитат младостта. Дори онези жени в Кънектикът — сега по-възрастни от нея — са били по-млади, когато са се омъжили. Тя може да няма друг избор. Затова кара ролери с 25-годишен младеж в мазето си. Вместо да правят секс. Той иска, но Сара се бои, че тялото й ще му се стори повехнало.
— О, здравееееей! — казва, когато Кари й се обажда следобед. Лежи на дивана в миниатюрния си, но идеален едностаен апартамент в небостъргач западно от Второ авеню.
— Добрееее съм! Представяш ли си! — тонът й е неестествено приповдигнат. — Само едно счупено глезенче. Докторът в спешното беше толкова готин! А Люк не се отдели от мен.
— Люк ли?
— Всъщност Лукас. Сладурчето ми. Моето приятелче — изхихика. Ужасен звук!
— Откъде взе ролерите?