Пият коктейли на бара. Скипър плаща. В 11 часа отиват в „М–80“. Отпред има тълпа, но той познава портиера. Пият коктейли от пластмасови чаши. Скипър попада на приятели — моделоманите Джордж и Чарли.
— Имам 12 момичета на гости за уикенда — хвали му се Джордж. Знае, че Скипър умира да дойде, и нарочно не го кани. Две манекенки започват да се пръскат с коктейли и се заливат от смях.
В два часа едно от момичетата повръща в храстите. Скипър предлага да ги закара у тях. Живеят в ранчо малко преди престижната част на Саутхамптън. В хладилника има каса бира и нищо друго. Той влиза в спалнята, сяда на леглото с едно от момичетата и пие бира. Ляга и затваря очи, като плъзга ръка около кръста на момичето.
— Твърде съм пиян, за да шофирам — казва с хленчещ глас.
— Аз ще спя — отговаря то.
— Моля те, нека да остана. Ще спим. Обещавам — кълне се Скипър. — Добре, но ще спиш върху кувертюрата и с дрехите.
Той се съгласява. Заспива и почва да хърка. Посред нощ момичето го изригва на дивана.
Събота сутрин. Скипър кара към дома си в Ийст Хамптън и решава да се отбие у приятелите си Кари и Тузаря в Бриджхамптън. Тузаря е гол до кръста, пуши пура и полива цветята около басейна в двора.
— В почивка съм — казва.
— Какво правиш? Нямаш ли градинар? — пита Скипър. Кари пуши цигара и чете в-к „Ню Йорк поуст“.
— Той е градинарят. Мие и коли.
Скипър се съблича по боксерки и се гмурка във водата като анимационен герой — със свити под прав ъгъл и стърчащи настрани колене. Когато се подава да си поеме въздух, Тузаря казва:
— Сега разбирам защо никоя жена не иска да легне с теб.
— И какво да направя? — пита Скипър.
— Вземи си пура.
Събота, „Халси Нек Лейн“. Станфорд Блач седи край басейна, говори по телефона и гледа как гаджето на брат му, което мрази, се опитва да чете неговия брой на „Ню Йорк обзървър“. Почти крещи с надеждата да я прогони.
— Трябва да дойдеш — казва в слушалката. — Нелепо е. Какво ще правиш? Ще останеш в града и ще прекараш почивните дни в работа ли? Хвани хидроплана. Аз ще платя билета. Донеси ръкописите. Вие, агентите, работите твърде много. Разбира се, че има място. Горният етаж е само за мен.
Затваря. Отива при гаджето на брат си.
— Познаваш ли Робърт Морискин? — Тя го поглежда озадачено и Станфорд казва: — Така и предполагах. Той е най-популярният многообещаващ литературен агент. Очарователен е.
— Писател ли е? — пита тя.
Събота вечер. Скипър отива на барбекю у приятелите си сем. Рапапортс — млада двойка, която сякаш винаги е пред развод. Пак се натрясква и пробва пиенето на бира, легнал на леглото, с момиче на име Синди. Този път номерът като че ли минава, докато Скипър не споменава, че според него Джим Кери е гений.
— Виж, аз си имам приятел — казва момичето.
Неделя. Великолепния се обажда на приятелите си, че му е дошло до гуша от Бедфорд и че пристига с ферарито си.
Станфорд Блач седи край басейна в шарен плажен костюм на Армани. Сако с къси ръкави и плътно прилепнали шорти. Пак говори по телефона с Робърт Морискин.
— Защо не дойдеш довечера? Ще има страхотен купон, каквито вече се правят рядко. Доведи си някого. Дори да е момиче, не ми пука.
Неделя вечер. Премиера на книгата на Коерте Фелске в дома на Тед Фийлдс. Скипър не е поканен и е бесен. Въпреки това си е уредил да отиде, като е предложил на Станфорд Блач — когото познава бегло и който е канен навсякъде — да го закара.
Купонът е на открито. Скипър забелязва, че е обект на внимание от страна на млада жена на име Маргарет. Тя е ниска, с черна коса и големи гърди. Хубава е, но не е негов тип. Занимава се с връзки с обществеността. Двамата решават да отидат до тоалетна, което значи да минат по осветена с факли пътека, криволичеща между храстите. Отправят се към живия плет. Започнат да се целуват. И тогава се случва нещо невероятно.
— Много ми се иска да го направя — казва Маргарет, кляка и разкопчава панталона му. Скипър е слисан. Всичко свършва за по-малко от две минути.
— Нали ще ме закараш? — пита тя и го смушква.
— Не мога — отвръща Скипър. — Обещах на Станфорд да го върна, а вие живеете в противоположни посоки.