— Я млъкни! — изкрещяла Каролайн. Обърнала се към Сиси. — Коя си ти и какво търсиш на рождения ми ден?
— Той ме покани — отвърнала тя.
— Значи приемаш покани от чужди гаджета?
— Каролайн, ние не сме гаджета — обадил се Сам.
— Да, бе! Само дето сме спали към двайсетина пъти. А последния път? „Чекията“ в „Систъм“?
— Направила си му „чекия“ в клуб?! — попитала Сиси.
— Каролайн, аз си имам приятелка — казал Сам.
— Да, но я депортираха. И сега не можеш да си отделиш похотливите ръчички от мен.
— Не, върна се — възразил той. — Живее в апартамента ми.
— Имаш приятелка? — попитала Сиси.
— Ти ме ужасяваш — казала Каролайн на Сам. — Махай се! Вземи и евтината си курвичка със себе си!
— Имаш приятелка? — попитала пак Сиси. Продължила да го повтаря, докато слизали по стълбите и излезли навън.
След две седмици Каролайн я срещнала в тоалетната на един клуб.
— Исках само да те предупредя, че видях Сам — казала, докато си слагала червило. — Едва не падна на колене да ми се моли да се върна при него. Нямала съм равна.
— Равна на какво? — попитала Сиси, преструвайки се, че проверява грима си в огледалото.
— Спа ли с него? — попитала на свой ред Каролайн. Затворила рязко червилото си.
— Не — отвърнала Сиси. — С никого не спя.
Естествено оттогава двете са първи приятелки.
Кари се запозна със Сиси преди около година в „Бауъри“. Седяла в едно сепаре, било късно, била скапана, но изведнъж се появило някакво момиче и й наговорило неща от сорта на: „Ти си моят кумир!“ и „Толкова си красива!“, и „Откъде са ти обувките? Невероятни са!“ Кари била поласкана.
— Искам да ти стана първа приятелка — заявила Сиси с глас, който се галел в нея като котка. — Може ли да ти стана първа приятелка? Моля те!
— Виж…
— Сиси.
— Сиси — казала малко строго Кари. — Не се прави така.
— Защо?
— Защото съм в Ню Йорк от 15 години. От 15 години и…
— О! — пльоснала се на стола Сиси. — Но може ли да ти се обадя? Ще ти се обадя.
После се прехвърлила на друга маса, седнала, обърнала се и помахала.
След няколко седмици позвънила на Кари:
— Ела с нас в Маями.
— Мразя Маями. Никога няма да стъпя там! — отвърнала тя. — Ако пак ми се обадиш и споменеш за Маями, ще затворя.
— Много си смешна — казала Сиси.
В Маями Сиси и Каролайн отседнали у богати приятели на Каролайн от Тексаския университет. В петък излезли и се напили и Сиси преспала с един тексасец — Декстър. Но на другата вечер се ядосала, защото той ходел до нея, прегръщал я и се опитвал да я целуне, сякаш били гаджета или нещо подобно.
— Да се качим горе и да се чукаме — шепнел в ухото й. Сиси не искала, затова престанала да му обръща внимание и той си тръгнал ядосан. След два часа се върнал с друго момиче.
— Здрасти — рекъл и й помахал, когато минавал с момичето покрай хола на път за спалните. Там то му направило „чекия“. После слезли долу и Декстър много старателно и показно записал номера му.
Сиси избягала навън с викове и рев точно когато пристигнала Каролайн с кола под наем. Тя също викала и плачела. Попаднала била на Сам, който случайно бил в Маями и й предложил да направят тройка с руса стриптийзьорка, а когато Каролайн му казала: „Майната ти!“, блъснал я на пясъка на Южния плаж и рекъл:
— Излизах с теб само защото ни снимаха на купоните.
След две седмици Каролайн попадна в клюкарската рубрика „Шеста страница“ на „Ню Йорк поуст“. Отишла на купон в „Тънъл“, но портиерът не я пуснал и тя му се развикала. Мъжът се опитал да я отведе до едно такси, Каролайн го ударила и той я съборил на земята. На другия ден накарала издателя, при когото работеше, да се обади в „Тънъл“ и да поиска портиерът да бъде уволнен, а после позвънила на „Шеста страница“. Когато материалът излезе, купи 20 броя от вестника.
След това Сиси беше изгонена от апартамента, в който живееше с една юристка от Филаделфия — по-голямата сестра на нейна гимназиална приятелка. Тя й казала:
— Сиси, променила си се. Притеснявам се за теб. Вече не си добър човек и не знам какво да правя.
Сиси й се разкрещяла, че просто й завижда, и се пренесе на кушетката на Каролайн.