Горе-долу по същото време в една от клюкарските рубрики се появи неприятен материал за Кари. Тя се опитваше да не му обръща внимание, но тогава й се обади развълнуваната Сиси.
— О, Боже, ти си известна! — каза. — Споменават те във вестника. Видя ли?
Започнала да й чете, било ужасно и Кари й се развикала:
— Нека ти обясня нещо. Ако искаш да оцелееш в този град, никога не се обаждай на хората и не им чети лоши отзиви за тях. Правиш се, че не си ги забелязала. А ако те попитат, лъжеш: „Не, не чета такива глупости.“ Макар да не е така. Ясно? За Бога, Сиси, на чия страна си!
Сиси се разплакала и Кари затворила телефона, а после се почувствала виновна.
— Ще те запозная с един мъж. Сигурна съм, че ще се влюбиш в него, но не бива — казала Каролайн на Сиси. И тя се влюбила.
Бен беше 40-годишен, бивш ресторантьор и организатор на купони, вече с два нещастни брака зад гърба си (всъщност още беше семеен, но жена му се беше върнала във Флорида) и с десетина престоя в клиника за отказване от алкохол и наркотици. Беше известен в цял Ню Йорк — чуеха ли името му, хората поглеждаха нагоре и сменяха темата. След толкова пиене и смъркане на кокаин все още му беше останала частица от предишната му същност — на чаровен, забавен, красив мъж — и точно в нея се влюби Сиси. Двамата прекарали два чудесни уикенда заедно, макар да не правили секс. После отишли на купон, той изчезнал и Сиси го намерила да се натиска на току-що пристигнала в града 16-годишна манекенка.
— Отвратителен си! — изкрещяла.
— Я стига! — рекъл той. — Трябва да ми позволиш да изживявам фантазиите си. Една от тях е да спя с 16-годишна.
Ухилил се, разкривайки ужасно развалени зъби.
На сутринта Сиси отишла непоканена у тях. Заварила тригодишната му дъщеря.
— Нося ти подарък — казала, все едно не се бе случило нищо. Подаръкът бил зайче. Сложила го на дивана и то се изпишкало няколко пъти.
Междувременно Каролайн практически се пренесе у Сам. Не освободи апартамента си, но прекарваше всяка вечер в неговия и винаги оставяше по нещо — обувки, парфюм, обици, блузи от химическото чистене, шест-седем различни крема за лице. Това продължи три месеца. Вечерта преди Св. Валентин той избухнал.
— Махай се! — рекъл. — Вън! — изкрещял задъхан.
— Не разбирам — казала Каролайн.
— Няма какво да разбираш — отвърнал. — Просто искам да се изнесеш заедно с нещата си! — Отворил прозореца и започнал да ги изхвърля навън.
Каролайн рекла:
— Да знаеш, че ще си отмъстя. — И го плеснала силно по темето.
Сам се обърнал:
— Ти ме удари — казал.
— Сам… — започнала тя.
— Не е възможно! Удари ме!
Отстъпил назад.
— Не се приближавай — рекъл. Протегнал предпазливо ръка надолу и взел котката.
— Сам — казала Каролайн и тръгнала към него.
— Назад! — извикал той. Хванал котката така, че краката й сочели към нея, и я държал като щит. — Назад, казах!
— Сам, Сам — поклатила глава Каролайн. — Жалък си.
— Не мисля така — отвърнал Сам. Втурнал се в спалнята, гушнал котката в ръце. — Тя е вещица, нали, Пъфи? — попитал я. — Истинска вещица!
Каролайн направила няколко крачки към леглото.
— Не исках…
— Ти ме удари — казал той със странен хленчещ тон. — Никога не ме удряй. Не бий повече Сам.
— Добре… — съгласила се предпазливо тя.
Котката се отскубнала от ръцете му. Изтичала по пода.
— Мац, мац, ела — казала Каролайн. — Ела, мацко. Искаш ли млекце? — В спалнята заработил телевизор.
След многократни обещания Кари най-после се съгласи да вечеря със Сиси и Каролайн. В неделя. Единствената й свободна вечер. Каролайн и Сиси седели в сепарето с кръстосани крака, бъркали питиетата си и изглеждали много елегантно. Каролайн говорела по мобилния си телефон.
— Работата ми налага да излизам всяка вечер — казала Сиси с отегчен глас. — Непрекъснато съм уморена.
Каролайн затворила телефона и погледнала към Кари.
— Канят ни на един купон. В центъра. С много манекени. Трябва да дойдеш и ти — рекла с тон, който предполагал точно обратното.
— Е, как са нещата? — попитала Кари. — Със Сам и…
— Всичко е наред — отговорила Каролайн.
Сиси запалила цигара и погледнала настрани.