— Сам разправяше на всички, че никога не е спал с Каролайн, макар хиляди хора да са ги виждали да го правят, и ние му изкарахме акъла.
— Разбрахме, че излизал с някакво момиче, което има разни болести, и аз му се обадих и казах: „Сам, моля те, обещай ми като на приятелка, че няма да спиш с нея“ — поясни Каролайн.
— После ги видяхме в едно заведение.
— Ние се бяхме изтупали, а те бяха по анцузи. Отидохме при тях, поискаха ни цигара, а ние рекохме: „Цигара ли? Моля ви! Вземете си от келнера.“
— Седнахме на съседната маса. Нарочно. Те се опитваха да ни заговорят, но Каролайн не се отлепяше от телефона. Аз се поинтересувах: „Сам, как е онова момиче, с което те видях миналата седмица?“
— Той беше ужасен. Изпратихме му съобщение, което гласеше: „Херпес симплекс 19.“
— Има ли такова нещо? — попитала Кари.
— Не — отвърнала Сиси. — Не схващаш ли!
— Схващам — казала Кари. Помълчала около минута, палейки много бавно цигарата си, а после попитала: — Какво ви става?
— Нищо — отговорила Сиси. — Интересувам се единствено от кариерата си. Като теб. Ти си моят кумир!
След което с Каролайн погледнали часовниците си и се спогледали.
— Извинявай — казала Сиси. — Чакат ни на купона.
17.
Жега в града! Тузаря е обзет от сексуална паника
През август Ню Йорк е съвсем различен град. Сякаш си в южноамериканска страна с корумпиран диктатор пияница, небивала инфлация, наркокартели, прашни пътища, запушени водопроводи — където нищо не се подобрява, дъждът никога не пада.
Повечето нюйоркчани не издържат психически на жегата. Обземат ги лоши мисли и лоши чувства. Те пък водят до лошо поведение, в което нюйоркчани са спецове. Стават потайни. Гадни. Партньори се разделят. Събират се хора, които не би трябвало да са заедно.
Градът е нажежен. Температурата с дни наред не пада под 35 градуса. Народът е луднал.
В жегата не можеш да имаш вяра на никого, и особено на себе си.
В осем часа Кари е в леглото на Тузаря. Смята, че няма да се оправи. Всъщност е твърдо убедена, че няма да се оправи. Плаче истерично във възглавницата.
— Кари! Успокой се! Успокой се! — нарежда й Тузаря. Тя се търкулва по гръб, а лицето й е гротескна, петниста маска.
— Ще ти мине. Трябва да тръгвам на работа. Веднага. А ти ме задържаш.
— Няма ли да ми помогнеш? — пита Кари.
— Не — отговаря той, като пъха златните копчета в дупките на колосаните си ръкавели. — Трябва да си помогнеш сама. Измисли начин.
Кари се завива през глава и продължава да реве.
— Обади ми се след няколко часа — казва Тузаря и излиза. — Довиждане.
След две минути се връща.
— Забравих си табакерата — обяснява и я гледа, докато прекосява стаята. Тя е замлъкнала.
— Довиждане — казва Тузаря. — Довиждане. Довиждане.
Десети пореден ден на непосилна жега и влага.
Кари прекарва твърде много време с Тузаря. Той има климатик. Тя също, но нейният не работи. Двамата си измислят кратък ритуал. В жегата. Всяка вечер в 11 ч., ако не са излезли заедно, Тузаря й звъни.
— Как е при теб? — пита.
— Горещо — отговаря тя.
— И какво правиш?
— Потя се.
— Искаш ли да дойдеш да спиш тук? — пита пак той почти срамежливо.
— Да, защо не! — отвръща Кари. Прозява се.
След което се втурва из апартамента, профучава през вратата (покрай нощния портиер, който й хвърля мръснишки погледи) и скача в такси.
— О, здрастиии! — възкликва Тузаря, като й отваря — гол. Казва го почти сънливо, сякаш е изненадан от пристигането й.
Лягат си. Летерман или Лено. Тузаря има един чифт очила. Редуват се да гледат с тях.
— Мислиш ли да си смениш климатика? — пита той.
— Да — отговаря Кари.
— Новите струват към 150 долара.
— Знам. Каза ми.
— Просто невинаги може да спиш тук.
— Не се безпокой — уверява го тя. — Жегата не ме притеснява.
— Не искам да ти е горещо. У вас — отвръща Тузаря.
— Ако ме каниш просто от съжаление, по-добре недей — казва Кари. — Ще идвам само ако ти липсвам. Ако не можеш да спиш без мен.