Кари ляга по гръб на възглавниците. Неделя е. Тъпо ще е да си тръгне. Какво ще прави цял ден?!
— Добре — съгласява се. — Но временно. Нямам цяла вечност на разположение. Вероятно скоро ще умра. Може би след петнайсетина години. — Пали цигара.
— Добре — казва Тузаря. — А междувременно би ли ми направила кафе? Ако обичаш.
Наоми, която се омъжи миналата година на 37 години, е президент на рекламна агенция и типична нюйоркчанка.
— Ходила съм с най-различни мъже — с всякакви форми и калибри. Но един ден се появи най-подходящият и се оказа пълна противоположност на това, което винаги съм мислела, че искам. — С други думи, не бил прословутият отрицателен герой.
На 35 години Наоми веднъж чакала такси на Мадисън авеню, с костюм и обувки на високи токчета, когато покрай нея профучал дългокос мотоциклетист, без да я огледа.
— Изведнъж изгладнелите измъчени артистични натури престанаха да ми се струват толкова привлекателни — казва тя. — Все аз плащах в ресторанта.
Кари отива на представяне на книга в музей и води Сам. Не я е виждала от известно време. Нито пък някоя друга приятелка, защото май непрекъснато е с Тузаря. И двете са с черни панталони и с черни оригинални кожени ботуши и когато се приближават до стълбите, по тях слиза З. М., медийният магнат, за да се качи в колата си.
Засмива се.
— Чудех се кои са тези жени, дето тропат по тротоара.
— Не тропаме — сопва се Сам, — а си говорим.
Шофьорът му е отворил вратата на лимузината.
— Обади ми се някой път, а? — казва З. М.
— Ти се обади — отвръща тя и се досещаш, че никой няма да звънне.
Сам въздиша.
— Е, как е Тузаря?
Кари започва да хъмка и да се покашля, подхваща познатото „ами не знам“, смятат да отидат в Аспен, той намеква другото лято да си вземат къща заедно, но тя му няма голямо доверие и…
— Я стига! — прекъсва я Сам. — Де да имах и аз гадже! Да можех да си намеря мъж, с когото да искам да прекарвам почивните дни!
В Ню Йорк има една съществена разлика между жените, които се омъжват, и другите.
— Най-важното е да преодолееш себе си — пояснява Ребека. — Да превъзмогнеш идеята, че трябва да се омъжиш.
— Аз сведох изискванията си до три качества — казва Труди. — Умен, преуспял и мил.
Те освен това не вярват, че няма да се омъжат.
— Винаги смятах, че може да мине много време, но ще се случи — продължава Труди. — Иначе би било ужасно. Защо да не се омъжа?!
Но Манхатън си е Манхатън.
— Трябва да разбереш, че в Ню Йорк е ужасно трудно да попаднеш на подходящи мъже, а и да ги подготвиш за брак — казва Лиса. — Ергените обикновено не общуват с брачни двойки. Не са свикнали с идеята за домашен уют и семейство. Ето защо си длъжна да ги настроиш.
Кари и Тузаря отиват на благотворителна вечер в стар театър и прекарват чудесно. Кари е с прическа. Напоследък май й се налага непрекъснато да е с прическа и като каже на фризьора си:
— Не мога да си позволя това.
Той отвръща:
— Не можеш да си позволиш да не го направиш.
На вечерята Тузаря се понася към масата с пурата си и размества картичките с имената им така, че да седят един до друг, с думите:
— Не ми пука.
Цяла вечер се държат за ръце и един светски хроникьор се приближава и казва:
— Неразделни както винаги.
Следва прекрасна седмица, но после Кари я прихваща нещо. Може би защото са ходили на вечеря у негови приятели и там имало хора с деца. Тя карала с тях пластмасови колички по улицата, но едното непрекъснато падало от своята. Излезли родителите им и се развикали да се приберат в къщата. Не било честно, защото на децата им нямало нищо.
Кари решава пак да поизтезава Тузаря.
— Смяташ ли, че сме близки? — пита, преди да заспят.
— Понякога — отвръща той.
— „Понякога“ не ми е достатъчно — тросва се Кари. Продължава да го тормози и Тузаря накрая я моли да го остави да спи. Но когато се събужда рано сутринта, не се е отказала.
— Защо го правиш? — пита той. — Защо не си мислиш за хубавите моменти? Например от миналата седмица.
Минава покрай леглото.
— О, какво тъжно личице! — казва и на нея й иде да го убие.