Выбрать главу

— О! Ама че си непослушен! — възкликна мъжът. — Да ме дразниш така!

— Бих ли изхвърлил нещо, подарено от теб?!

— Не — отвърна мъжът. — Виж какво съм ти донесъл. Кашмирени пуловери от всякакви цветове. Ще премериш всичко.

— Стига после да останат за мен — съгласи се Пакета.

Купонът у Ривър

Коледният купон у Ривър Уайлд. Силна музика. Пълно с хора. На стълбите. Наркотици. Някой пикаеше от балкона на главата на нищо неподозиращия домоуправител. Пакета не обръщаше внимание на Станфорд Блач, който пристигна с двама близнаци манекени, току-що дошли в Ню Йорк. Скипър се целуваше с една жена в ъгъла. Елхата падна.

Той се отскубна и отиде при Кари. Тя го попита защо винаги налита да целува жените.

— Смятам го за свой дълг — отвърна той, а после попита Тузаря: — Направи ли ти впечатление колко бързо действам?

Отиде при Ривър.

— Защо вече не ме каниш? Имам чувството, че всичките ми приятели ме избягват. Заради Марк, нали? Той не ме харесва.

— Ако продължаваш така, никой няма да те харесва — каза Ривър. Някой повръщаше в банята.

В един часа след полунощ подът плуваше в алкохол, а банята беше превзета от наркомани. Елхата пада три пъти и никой не можеше да си намери палтото.

Станфорд каза на Ривър.

— Отказах се от Пакета. Никога преди не съм бъркал, но той може наистина да е нормален.

Ривър го изгледа зашеметен.

— Ела, Ривър — изведнъж се зарадва Станфорд. — Виж си елхата. Виж колко е красива!

23.

Злощастната история на купонджийката: той беше богат, щедър и… грозен

На излизане от „Бергдорф“ Кари срещна Бъни Ентуисъл.

— Скъпа! — възкликна Бъни. — Не съм те виждала от години. Страхотно изглеждаш!

— Ти също — отвърна Кари.

— Хайде да обядваме заедно. Още сега. Амалита Амалфи — да, и тя е в града, и още сме приятелки — ми върза тенекия.

— Вероятно очаква обаждане от Джейк.

— О, още ли е с него? — Бъни метна светлорусата си коса през рамо върху самуреното си палто. — Запазила съм маса в „21“. Моля те, ела с мен. Цяла година не съм била в Ню Йорк и умирам да поклюкарствам.

Бъни беше към 40-годишна, все още красива, с лосанджелиски тен, спорадична телевизионна актриса, но преди това се беше подвизавала с години в Ню Йорк. Беше типична купонджийка и толкова дива, че никой мъж не би си помислил да я вземе за жена, но мнозина се бяха опитали да преспят с нея.

— Искам маса отзад, където ще мога да пуша на спокойствие и няма да ни безпокоят — каза Бъни. Като седнаха, запали кубинска пура. — Първото, което искам да обсъдим, е съобщението за сватбата.

Имаше предвид обявата за брака на Кло — на 36 г., все още славеща се с класическа красота, и грозноват мъж на име Джейсън Джингълс, сключен на островите Галапагос.

— Ами той е богат, умен и готин — каза Кари. — Държеше се приятелски с мен.

— Моля те, скъпа! — възкликна Бъни. — Мъже като Джингълс — а в Ню Йорк ги има много — не стават за брак. Те са страхотии приятели внимателни, винаги отзивчиви, когато си в затруднение — и късно нощем, когато си самотна и невероятно отчаяна, прошепваш си: „Винаги мога да се омъжа за тип като Джингълс. Поне така няма повече да се притеснявам за наема.“ Но като се събудиш и си помислиш добре, осъзнаваш, че ще трябва да споделяш леглото му, да го гледаш как си мие зъбите и т.н.

— Сандра твърди, че веднъж се опитал да я целуне — обади се Кари. — Каза: „Ако исках космата топка в леглото си, щях да си взема котка.“

Бъни отвори пудриерата си, преструвайки се, че си оправя грима, но всъщност, помисли си Кари, проверяваше дали някой в ресторанта не я гледа.

— Така ми се иска да се обадя на Кло и да я попитам направо, но не мога, защото не сме говорили от години — каза. — Много странно, но получих покана за благотворителна вечер в музей в горен Ийст Сайд и съпредседателка на организационния комитет естествено пак беше Кло. От години не съм ходила, но сериозно се замислих дали да не платя тези 350 долара и да ида сама, за да я видя как изглежда.

Бъни се засмя с прословутия си смях и няколко души извърнаха глави към нея.

— Преди няколко години, когато бях съсипана и дори понякога по ноздрите ми имаше следи от кокаин, баща ми се обаждаше и казваше: „Ела си.“ „Защо?“, питах. „За да те вииидя“, отвръщаше той. „Ако те виииидя, ще разбера дали си добре, или не.“ Същото е и с Кло. Само да я зърна, всичко ще ми се изясни. Дали е изпълнена с ненавист към себе си. Дали взема успокоителни.