— Тузаря току-що беше смъмрен от конна полицайка — рече Кари. — Тъй като пушеше пура в лифта.
— О, Боже! — възкликна Тузаря. — Всеки ден пуша в кабината и момичето все ме предупреждава, че е забранено, а аз му отговарям, че пурата не е запалена — обясни на Тайлър.
— Кубинска ли е? — попита той.
— Да.
— Нещо подобно се случи и с мен в Гщад — обърна се Тайлър към Кари. Тя си помисли: „Би бил идеален за Саманта Джоунс.“
— Скъпа, би ли ми подала солта? — помоли Тузаря, като я потупа по крака.
Тя се наклони и се целунаха леко по устните.
— Извинете — каза.
Стана. Отиде в дамската тоалетна. Беше малко притеснена.
— Ако не бях с Тузаря… — рече си. А после се смъмри, че не е редно дори да си го помисля.
Когато излезе, Тайлър пушеше пура с Тузаря.
— Скъпа, знаеш ли какво? — каза Тузаря. — Тайлър ни покани да караме снегомобил. А после ще отидем у тях да се надпреварваме с картове.
— С картове? — попита тя.
— В имението ми има замръзнало езеро.
— Не е ли страхотно! — възкликна Тузаря.
— Да — рече Кари. — Страхотно е.
Вечерта Кари и Тузаря вечеряха със Станфорд и Сузана. Когато Сузана кажеше нещо, Станфорд неизменно се навеждаше и питаше:
— Не е ли невероятна?
Хвана ръката й, а тя възкликна:
— О, Станфорд! Колко си глупав! — Усмихна се и се освободи, за да вземе чашата си с вино.
— Много се радвам, че най-после премина от другата страна — рече Тузаря.
— Кой е казал такова нещо? — попита Сузана.
— Винаги ще си бъда „сестричка“, ако това те притеснява — поясни Станфорд.
Кари излезе да пуши. При нея дойде една жена.
— Може ли огънчето? — помоли.
Оказа се Бриджит. Неприятната дама от Кънектикът.
— Кари? — попита. — Ти ли си?
— Бриджит! — възкликна тя. — Какво правиш тук?
— Карам ски — отвърна Бриджит. И като се огледа, сякаш се боеше да не я подслушват, добави: — С мъжа си. Без децата. Тях оставихме у майка ми.
— Не си ли… бременна? — попита Кари.
— Пометнах — отговори тя. Пак се огледа. — Виж, случайно да ти се намира и цигара, освен кибрита?
— Да — каза Кари.
— От години не съм пушила. От години! Но сега имам нужда. Дръпна силно. — Когато пушех, купувах си само червено „Марлборо“.
Кари й се усмихна злобно.
— Разбира се.
Пусна цигарата си на тротоара и я размаза с ботуша си.
— Можеш ли да пазиш тайна? — попита Бриджит.
— Да… — отвърна тя.
— Ами… — Бриджит пак дръпна силно от цигарата и изпусна дима през носа си. — Снощи не се прибрах.
— Аха — рече Кари и си помисли: „Защо ми го казваш?!“
— Не. Разбираш ли, не се прибрах!
— О! — възкликна Кари.
— Точно така. Не се върнах при мъжа си. Цяла нощ бях навън. Спах… Всъщност прекарах нощта в „Сноумас“.
— Ясно — кимна Кари. — А, нали се сещаш, дрогира ли се?
— Нееее! — възкликна Бриджит. — Бях с мъж. Не със съпруга си.
— Искаш да кажеш…
— Да. Спах с чужд мъж.
— Невероятно! — рече Кари. Запали нова цигара.
— От 15 години не бях лягала с друг. Е, добре де, от седем — поясни Бриджит. — Но мисля да напусна мъжа си, а ски инструкторът ми беше толкова готин, че се реших: какво правя с живота си?! Казах на мъжа си, че излизам, и се срещнах с Джъстин — ски инструктора, в бара в „Сноумас“, а после отидохме в апартаментчето му и цяла нощ се любихме.
— А… съпругът ви знае ли? — попита Кари.
— Казах му, когато се прибрах сутринта. Но какво можеше да стори! Вече го бях направила.
— Боже! — каза Кари.
— Сега е в ресторанта — обясни Бриджит. — Налива се. А аз обещах на Джъстин да се видим по-късно. — Дръпна за последно от цигарата. Знаех си, че само ти ще ме разбереш — каза. — Искам да ти се обадя. Когато се върнем в Ню Йорк. Трябва да излезем и да се повеселим по женски.
— Чудесно! — рече Кари. Помисли си: „Само това ми липсваше!“
Отидоха да карат снегомобили с Тайлър и Рок. Тайлър и Тузаря развиха доста висока скорост и някои хора им се развикаха. После Тузаря накара Кари да се качи зад него и тя не спря да крещи, че иска да слезе, защото се боеше да не се преобърнат.