— Защо? — попитала Сам, държейки високо чашата с коктейла си.
— Непрекъснато четях за теб във вестниците. Исках да ти се обадя. Но си мислех: „Тя вече е известна.“
— Не съм известна — възразила Сам. — Дори не желая да съм известна — и започнали да се целуват.
Сам докоснала мъжката му гордост, която се оказала голяма. Доста голяма.
— Големите инструменти ти действат особено — обясни тя по-късно на Кари. — Просто ти се приисква да правиш секс.
— И прииска ли ти се? — попита я Кари.
— Не — отвърна Сам. — Той каза, че се прибирал вкъщи. На другия ден ми се обади. Искал сериозна връзка. Можеш ли да си представиш! Толкова е глупаво!
През почивните дни Кари и Тузаря отидоха на гости у родителите й. У тях всички готвеха. Тузаря направи трогателен опит да се включи.
— Аз ще приготвя соса за месото — предложи.
— Гледай да стане хубав — прошепна му Кари, като мина покрай него.
— Че какво му е? Аз правя страхотен сос! — възпротиви се той.
— Последния път му добави уиски, или нещо подобно, и беше ужасен.
— Аз бях виновен — обади се баща й.
— О! Много съжалявам — рече гадничко тя. — Забравих.
Тузаря не каза нищо. На другия ден се върнаха в града и вечеряха с негови приятели. Бяха все семейни двойки, женени от години. Някой заговори за папагали. Как някога имали говорещ папагал.
— Веднъж си купих монашеско папагалче за десет долара и го научих да говори — каза Тузаря.
— Монашеските папагалчета не говорят — обади се Кари.
— Това говореше — възрази той. — Викаше: „Здрасти, Снипи.“ Така се казваше кучето ми.
В колата на път за вкъщи Кари рече:
— Не може да е било монашеско папагалче. По-скоро скорец.
— Щом казвам, че беше монашеско папагалче, значи е така.
Кари изсумтя.
— Това е глупаво! Всеизвестно е, че монашеските папагалчета не говорят.
— Това говореше — каза Тузаря. Запали пура. До вкъщи не си проговориха.
Един уикенд Кари и Тузаря отидоха в Хамптън. Пролетта още не беше дошла и там беше потискащо. Запалиха камината. Четоха книги. Взеха си филми на видео. Тузаря обичаше екшъни. Кари преди ги гледаше с него, но сега отказа.
— Само си губя времето — рече.
— Тогава чети — отвърна той.
— Писна ми. Ще изляза да се поразходя.
— Ще дойда с теб — предложи Тузаря. — Щом свърши филмът.
Така че тя седна до него, гледаше и се цупеше.
Отидоха да вечерят в „Палм“.
Кари каза нещо, а той рече:
— О, това е глупаво.
— Така ли? Колко интересно! Точно ти да ме наречеш „глупачка“. След като съм по-умна от теб — отвърна тя.
Тузаря се засмя.
— Ако наистина смяташ така, действително си глупава.
— Не се заяждай! — предупреди го Кари. Наведе се над масата, внезапно обзета от умопомрачителен гняв. — Иначе ще направя всичко възможно да те унищожа. И не си мисли, че няма да ми достави удоволствие.
— Не ставаш достатъчно рано, за да можеш да се заядеш с мен — отвърна той.
— Не е нужно. Още ли не си разбрал? — Кари избърса ъгълчетата на устата си със салфетката. „Не започвай!“, помисли си. „Само не започвай!“ А на глас изрече: — Извинявай. Малко съм напрегната.
На сутринта, след като се върнаха в града, Тузаря каза:
— По-късно ще си поговорим.
— „Ще поговорим“? — попита тя. — Значи няма да се видим довечера?
— Не знам — каза той. — Може би не е зле да си починем един от друг, да се разделим за няколко дена, докато ти мине.
— Вече ми мина — възрази Кари.
Обади му се в офиса. Той каза:
— Ами не съм сигурен.
А тя се засмя и рече:
— Стига, глупчо! Нима човек няма право да изпадне в лошо настроение? Това не е краят на света. Понякога става така. Нали ти се извиних.
— Не искам да ме тормозиш.
— Обещавам, че ще бъда мила. Сега не съм ли? Видя ли? Мина ми.
— Предполагам — отвърна Тузаря.
Мина време. Тузаря замина по работа за няколко седмици. Кари остана в апартамента му. Понякога идваше Станфорд Блач и двамата се държаха като гимназисти, чиито родители са извън града. Пушеха „трева“, пиеха коктейли с уиски, печаха си курабийки и гледаха глупави филми. Оплескваха всичко, а на сутринта идваше прислужницата и почистваше, като търкаше на колене петната от сок по белия килим.