Няколко пъти се обади Саманта Джоунс. Разправяше на Кари с какви интересни и прочути мъже се среща и на какви страхотни купони и вечери ходи.
— Ти какво правиш? — питаше, а Кари отвръщаше:
— Работя, само работя.
— Трябва да излезем заедно. Докато Тузаря го няма… — казваше Сам, но не предлагаше нищо конкретно и след няколко обаждания на Кари й се отщя да говори с нея. Но й стана кофти, позвъни на Саманта и двете отидоха на обяд. Той започна добре. Ала после Сам заговори за идеите си за филми и за важните си познати, с които щеше да ги осъществи. Кари работеше над свой проект и Сам каза:
— Готин е, знаеш ли. Много е готин.
Тя попита:
— И кое му е готиното?
— Всичко. Лек е. Нали знаеш. Не е Толстой.
— Не се опитвам да бъда Толстой — заяви Кари. Но, естествено, се опитваше.
— Видя ли! — каза Сам. — Виж, познават те от цяла вечност. Трябва да мога да изразявам мнението си, без да се разстройваш. Това няма нищо общо с теб.
— Така ли? — попита тя. — Чудя се.
— Пък и — продължи Сам — ти вероятно ще се омъжиш за Тузаря и ще му родиш деца. Стига! Всяка жена го иска.
— Каква щастливка съм била! — възкликна Кари и плати сметката.
Тузаря се завърна и двамата с Кари заминаха за няколко дена на Сейнт Бартс.
Първата нощ тя сънува, че Тузаря има връзка с тъмнокосо момиче. Кари влиза в един ресторант и ги вижда — момичето седи на нейното място и двамата се целуват.
— Какво става? — пита тя.
— Нищо — отвръща Тузаря.
— Кажи ми истината!
— Обичам я. Искаме да сме заедно — отговаря той.
Кари не може да повярва и я заболява — добре познати й чувства.
— Добре — казва.
Излиза и се озовава насред поле. От небето по планината се спускат огромни коне със златисти юзди. Като ги вижда, тя разбира, че Тузаря и чувствата му са маловажни.
Събуди се.
— Кошмар ли сънува? — попита я той. — Ела.
Протегна ръце.
— Не ме пипай! — отвърна тя. — Гади ми се!
С дни не забравя съня.
— Какво да сторя! — каза Тузаря. — Не мога да се боря със сън.
Седят на ръба на басейна с крака във водата. Слънчевата светлина е почти бяла.
— Смяташ ли, че разговаряме достатъчно? — попита го Кари.
— Не — отвърна той. — Не, вероятно не е достатъчно.
Тръгнаха на разходка с колата, отидоха на плажа и на обяд и си говореха колко красиво е наоколо и колко спокойни се чувстват. Учудиха се на кокошката, която пресече пътя с две новоизлюпени пиленца, на малката змиорка, останала в локва вода след отлива, на прегазените плъхове от двете страни на пътя.
— Приятели ли сме? — попита Кари.
— Имаше един период, в който действително бяхме приятели. Когато смятах, че ме разбираш — каза Тузаря. Пътуваха по тесните, лъкатушещи циментови пътища.
— Човек прави нужните усилия, докато не се умори или не загуби интерес — отвърна тя.
Известно време помълчаха, после Кари попита:
— Защо никога не казваш: „Обичам те!“?
— Защото се боя — отговори Тузаря. — Боя се, че ако кажа: „Обичам те!“, ще си помислиш, че ще се оженим.
Намали. Минаха над ограничителна гърбица и покрай гробище, пълно с пъстроцветни изкуствени цветя. Покрай пътя стояха неколцина голи до кръста младежи и пушеха.
— Не знам — каза Тузаря. — Защо нещата да не си останат така, както са?
По-късно, когато си събираха багажа, за да се върнат в града, той попита:
— Да си виждала обувките ми? Сигурна ли си, че си прибрала шампоана ми?
— Не и, разбира се, скъпи — отговори безгрижно Кари. Влезе в банята. Добре изглеждаше в огледалото. Загоряла, стройна и руса. Започна да прибира козметиката си. Паста за зъби. Крем за лице. Шампоанът му беше още до душа и тя реши да го зареже. „Ами ако съм бременна?“, помисли си. Няма да му каже, ще направи тайно аборт и няма да му проговори повече. Или пък ще му каже и пак ще направи аборт, и няма да му проговори повече. Или ще роди детето и ще го отгледа сама, но това беше рисковано. Ами ако го намрази дотолкова, задето не иска да е с нея, че прехвърли омразата си и върху бебето?
Върна се в спалнята и си сложи сандалите с високи токчета и сламената капела. Беше направена по поръчка и струваше над 500 долара.