— О, скъпи… — започна.
— Да? — попита той. Не се обърна. Слагаше нещо в багажа си.
Кари искаше да каже:
— Край, скъпи! Свърши се! Прекарахме си чудесно. Но винаги съм смятала, че е добре връзката да приключи, докато не сме си омръзнали. Нали разбираш…
Тузаря я погледна.
— Какво? — попита. — Искаше ли нещо, скъпа?
— О, нищо — отвърна тя. — Просто съм забравила шампоана ти.
В самолета Кари изпи пет блъди мерита и през цялото време се караха. На летището. В лимузината. Тя не млъкна, докато Тузаря не я попита:
— Да те оставя ли у вас? Това ли искаш?
Като се качиха в апартамента му, Кари се обади на родителите си:
— Скарахме се жестоко. Той е кретен. Като всички мъже.
— Ти как си? — попита я баща й.
— О, чудесно! — отвърна тя.
Тузаря се държа мило. Накара я да си облече пижамата и седна до нея на дивана.
— Когато се запознахме, ти ми хареса — каза. — После ми хареса много. А сега… обикнах те.
— Ще повърна — рече Кари.
— Защо мен, скъпа? — попита той. — От всичките мъже, с които си излизала, защо се спираш точно на мен?
— Кой каза, че съм те избрала?
— Какво е това? Модел на поведение? — попита Тузаря. — След като се привързах към теб, ти се дърпаш. Искаш да избягаш. Не мога да те спра.
— Напротив, можеш — отвърна тя. — Там е цялата работа.
— Не разбирам — рече той. — С какво се различава нашата връзка от предишните ти?
— По нищо. Абсолютно същата е — каза Кари. — И засега е задоволителна.
На сутринта Тузаря беше в обичайното си весело настроение и това беше влудяващо.
— Помогни ми да си избера вратовръзка, скъпа — помоли както винаги. Донесе пет в спалнята, където Кари още се опитваше да спи, светна лампата и й подаде очилата. Налагаше всяка вратовръзка на костюма си.
Тя им хвърли бегъл поглед.
— Тази — рече. Хвърли очилата, отпусна се на възглавниците и притвори очи.
— Дори не ги погледна — каза Тузаря.
— Вече избрах — отвърна Кари. — Пък и какво толкова им е различното на вратовръзките?!
— О! Още си ядосана — рече той. — Не разбирам. Трябва да се радваш. Според мен след снощи нещата се изясниха.
— Малката гладува, бавачката напусна, а аз съм без пукната пара — изплака по телефона Амалита. — Ще ми донесеш ли малко пица, скъпа? Само две-три парчета пеперони, по-късно ще ти платя.
Живееше в апартамента на приятелка на своя приятелка в Горен Ийст Сайд. В една от страничните улици, които Кари познаваше твърде добре: мръсни тухлени сгради с тесни входове с пръснати менюта от китайски ресторанти, а отвън — мърляви хора, разхождащи мръсни кучета, и дебели жени, седнали — през лятото — на прага. Кари дълго смяташе, че никога няма да избяга от там. Купи пицата от заведението, в което беше ходила редовно и недалеч от което беше живяла четири години по време на безпаричния си период. Завари все същия пекар с мръсните пръсти и малката му женичка, която не продумваше и дума зад касата.
Апартаментът на Амалита беше на върха на четири паянтови рамена от стъпала, отзад. В блок, в който бе направен героичен, но неуспешен опит да се използват максимално оголените стени от шлака.
— Е — каза Амалита, — тук съм само временно. Наемът е нисък. Пет стотака на месец.
Дъщеря й — красиво момиченце с тъмна коса и огромни сини очи, седеше на пода пред купчина стари вестници и списания и разгръщаше страниците.
— Ами — продължи Амалита — Райти така и не се обади. След като ме покани да отида на турне с него и след като му пратих книгата, за която ме беше помолил. На тези типове не им трябва момичета, които са страхотни в леглото. Или поне добри. На тях им дай грозотии.
— Така е — отвърна Кари.
— Виж! Мама! — каза гордо момиченцето. Посочи снимка на Амалита в Аскот с шапка и в компанията на лорд Еди-кой-си.
— Един японски бизнесмен искаше да ми наеме апартамент — обясни Амалита. — Знаеш, че мразя тези неща, но истината е, че временно съм разорена. Смятах да приема само заради малката. Искам да я дам в предучилищна детска градина и ми трябват пари. Ето защо казах „да“. Но от две седмици не се е обаждал. Нито дума! Какво да си говорим!