Щом Тузаря излезе, тя наду уредбата и затанцува из къщи. Кей-Си и Слънчевия оркестър.
— Как ще уредиш живота си? — питаше я той.
— Ще стана известна.
— Това е толкова тъжно. Никак няма да ти хареса.
— Напусни планетата ни!
Тогава той излизаше, пушеше пура и се цупеше или отиваше на плажа с Великолепния.
В средата на юли:
— Друга ли има?
— Не намесвай други хора. Става дума за нас.
— Това не е отговор.
— Само за нас.
— Въпросът е съвсем простичък. Има… ли… друга?
— Не.
— Лъжеш! Подучили са те, нали?
— За какво говориш?
— Подучили са те какво да кажеш.
— Става дума за нас. Няма връзка с други хора.
— Видя ли? Пак започваш.
— Защо усложняваш нещата!
— Не ги усложнявам. Ужасно ми се пуши.
— А на мен ми се спи. Защо не ме оставиш да заспя?
— Защото не заслужаваш.
— Нищо нередно не съм направил.
— Но и нищо редно! Искам да разбера кой те е подучил.
— За какво намекваш?
— Подучили са те какво да казваш. Това е стар номер. Когато си в затруднено положение, повтаряш една и съща фраза. Така не се получава разговор.
След един час:
— Какво правиш? С кого излизаш? По кое време се прибираш!
— Рано. Прибирам се рано.
— Ти не се владееш.
— Не е вярно. Прибирам се в…
— Не ме лъжи!
— Не те лъжа.
— Може да наредя да те проследят. Откъде знаеш, че не съм наел частен детектив? Достатъчно богат съм, за да си го позволя.
Това се случи няколко седмици след като Кари помоли да я изпратят в лудница.
27.
Молбата на Тузаря: Ти ме обичаш, за Бога!
Един септемврийски следобед Кари пътуваше нанякъде, но движението беше толкова натоварено, че тя слезе от таксито и тръгна пеш насред Мадисън авеню, облечена в скъп костюм с панталон. „Какво пък — рече си. — Ти притежаваш този град.“
— Виж, скъпа — беше й казал Тузаря преди няколко седмици, — хората не те харесват чак толкова, колкото си мислиш.
— Така ли? И какво от това? — Извади си бира от хладилника.
— Смятат, че си устремена към нещо, но не знаят към какво.
— Мен какво ме засяга?
— Ето за какво говоря!
— А и кои са тези хора?
— Просто се опитвам да ти дам един съвет — рече той. — И да ти помогна. Много си враждебна.
Кари усети как лошата й страна взема връх.
За кой ли път от няколко месеца насам.
— Ако искаш да ми помогнеш, не ми поднасяй заблудените, невежи мнения на разглезените си, привилегировани приятелчета, които дори нямат смелостта да живеят сами! — изкрещя тя. — На които не им се е налагало цял месец да ядат хотдогове, защото не са имали пари за свястна храна, ясно! Не ми казвай, че съм враждебна.
— Не викай — каза Тузаря.
Кари го посочи с цигарата си.
— Ти не викай. Не се перчи. Не се прави на целеустремен. Да не мислиш, че ми пука? Приятелите ти не ми плащат наема.
Точно така. Ти притежаваш този град!
Не очакваше да скъсат точно този уикенд, а по-скоро да запазят статуквото. Да го ненавижда, да мрази себе си. Да продължат по обичайния начин.
Цяла седмица беше останала сама в голямата къща в Ийст Хамптън. Тузаря й се обаждаше всяка вечер в 11 часа. Веднъж й звънна и каза, че на някакъв прием флиртувал с 30-годишна актриса — звезда на сапунени сериали.
— Трябва ли да се впечатля от това? — попита Кари.
— Просто споделям — отвърна той.
— Ставаш ужасно нахален — каза тя. — Кое те кара да смяташ, че може да си толкова самоуверен?
— Не ми се говори за това.
— На теб не ти се говори за нищо — заяви Кари.
Тузаря й затвори.
Когато пристигна рано вечерта в петък, тя лежеше на леглото и гледаше репортажите за напредъка на урагана по метеорологичния канал. Показваха едни и същи сателитни снимки.
— Ще пропусне — рече. — Винаги пропуска.
— Помниш ли миналата година? — попита Тузаря.
Друг ураган. И той ги подмина.