— Ние сме със скафандри.
— Що за пикник ще е със скафандри?
Издигнаха се още по-нагоре. От огромен хоризонтален клон, протегнал се под долния слой на облаците като мост на забравена цивилизация, висеше огромен разкъсан парцал, омотан с жили, с телце, наподобяващо плетен кош, достатъчно голям, че в него да се съберат няколко души. Павлиш снима парцала и каза:
— Представяш ли си, природата тук е успяла да създаде нещо като въздушен балон.
— Изобщо не прилича.
— А на мен ми се струва, че като е било живо, това същество е представлявало огромен балон, пълен с въздух. Виждал съм тук подобни същества, само че дребни — при опасност те могат да надуват мехур на гърба си, нали помниш, като ви показвах лентите? И ето, че то лети някъде в облаците… А когато покорим тази планета, младите смелчаци ще се возят на тези същества.
Шеста глава
Отмина и третият ден, откакто беше излетял балонът.
Селцето живееше в нервно очакване.
Времето беше топло, като в края на лятото.
Олег, Старика и Сергей седяха в работилницата.
Виждаше се как Вайткус и жена му се занимаваха при оградата, плевяха овощните дървета; децата носеха стебла и листа и ги трупаха до оградата. Там дежуреше козата, която беше довела малките си, и те се ровеха в листата, търсейки си вкусни филизи.
— Лошо — рече Сергеев, който беше отслабнал и посърнал за последните три дни. — При нормални обстоятелства биха долетели там за ден-два. И днес щяхме да посрещаме гости.
Олег неволно погледна към портата. Той вече многократно за последните два дни беше поглеждал в тази посока, представяйки си как от гората ще излезе, леко поклащайки се, блестящ аеродинамичен експедиционен всъдеход и как всички ще се затичат към него, и как от всъдехода ще излязат истински изследователи и ще има да се чудят: нима може да се оцелее на тази планета? И дори да се направи градина?
Но гората запазваше мълчание, както и по-рано.
— Не е изключено, тоест даже е вероятно — намеси се Старика — да са се спуснали с балона някъде в гората и да не могат да намерят лагера на експедицията — В гората не е лесно да се направи това.
— Предвидих всички тези варианти — отговори Сергеев.
В работилницата надникна дебелата Луиза и попита дали Сергеев е поправил лопатата. Той й я подаде. На Олег изведнъж му стана неприятно, че Луиза може да мисли за лопатата, когато не се знае какво се е случило с Мариана.
Старика забеляза погледа на Олег.
— Някога Лев Толстой, да, ако не се бъркам, Лев Толстой, по време на епидемия от холера влязъл в една къщурка, където току-що бил умрял един селянин, единственият, който припечелвал в семейството. Там седяла жената на починалия и ядяла зелева чорба. Някой от хората, които били с Толстой, започнал да се възмущава — как може в такъв тежък момент да се яде зелева чорба? А старицата отвърнала: „Че няма да я оставям да прокисне“. Може би преразказах неточно историята, но ти не си прав, Олег. Луиза се тревожи не по-малко от теб. Само че тя разбира, че селцето трябва да продължи да живее, не бива да се предаваме. Имали сме и по-тежки времена, но сме продължавали да работим — иначе не бихме оцелели.
— Нищо не съм си помислил — възрази Олег.
— Е, добре — отвърна Сергеев. — Какво ще правим?
— Вероятно трябва да отидем в гората — реши Старика. — Ако са се спуснали — знаем посоката на полета. Ще ги намерим.
— Правилно — съгласи се Олег. — Аз ще тръгна, може ли?
— Това е нелепо — отговори Сергеев. — Помислете! Вятърът може да е променил посоката си и да ги е отнесъл далече встрани. Много далече.
— А ако са извършили принудително кацане? — На Олег му беше трудно да го изговори, но се застави да продължи: — И са пострадали, разбили са се и се нуждаят от помощ?
— Къде им е нужна помощ? Покажи! — изрече сурово Сергеев.
— Ще отидем до реката, ще тръгнем по пътя, по който е летял балонът. Това са четири-пет дни.
— И кой ще тръгне? — попита Сергеев.
Този въпрос беше пълен със злоба. И Олег не разбираше, че тази злоба произтича от осъзнаването от Сергеев на собственото му безсилие. Всичките идеи и предложения на Олег от последните дни бяха изслушани, преценени и отхвърлени от Сергеев, макар че той също би искал сега да тръгне подир „аеронавтите“ и да ги търси в безкрайната гора. Само и само да не седи и да чака.